Царствата

Преживей приключението!
 
SiteSite  СветовеСветове  ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Кой е той?

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 10 ... 19  Next
АвторСъобщение
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Вто Яну 01, 2008 8:38 pm

Те явно бяха шпиони, но Арвен си го признаваше..Бяха силни..Беше накарала драконите да се оттеглят, но дори и тя и Бриам се справяха едвам. Тя стискаше в ръце Гламдринг, но го чувстваше се по ясно. Гламдринг не беше нейно оръжие, не беше за нейната ръка. Друг дух притежаваше острието и винаги се беше подчинявало на други. Муртаг й го беше дал, но Ним не беше съгласен с това. Този отказ правеше Гламдринг толкова тежък, толкова загадачен в нейните ръце. Беше способен да взима магия от собственика си, затова сега беше зелен. Оркът я повали от дракона и изръмжа точно пред лицето й.
"Това е краят, Ав, кажи си молитвата" защото той замахваше вече с големия си нож..Каква смърт..После звукът на рога обгърна биещите се и поляната и нещо повали орка. Гламдринг излетя от ръцете й, а орките недоволно отстъпиха няколко крачки назад. Мъжа я погледна умоляващо, но тя не беше сигурна в това..Точно заради това не искаше да го допуска до битката.
- Аз..
- Мога да ти докажа, че се контролирам..
- Не..Моля те..
Този избор беше правилен, но тя не знаеше това..След няколко години той щеше да си го признае..Но дори и сега направи този опит..Заради който той, онзи, го усети и то много силно. Пръстите на ръцете му се удължиха и побеляха мъртвешки, се едно да подчертаят големите черни вълчи уши, които израснаха на главата му в гръб. Опашката също излезе наяве, като се развя и се разцепи на две опашки.
- Муртаг! - извика царицата отчаяно, не искаше нищо да й се доказва. Това го стресна и почти веднага отново си стана същия. Орките се пооживиха и тръгнаха към него..Но вече беше готов, очакваше ги. Вдигна острието и се усмихна победоносно
"Ним..С мен си..Нали?"
"Естествено, господарю"

- Ако се опиташ отново да намекнеш за това..Ще те у-би-я - тя затръшна вратата зад себе си и го остави замислен в залата, заедно с Мелиса
- Много е изнервена - заяви жената, докато белеше една ябълка и се правеше, че не го поглежда. Същност го държеше под око.
- Знам, а аз май ослужнявам повече нещата. Мел, може би наистина не трябва да участвам
- Никога не се съгласявай с това. Може да е права за много неща, но никога не си и помисляй да бягаш..Докажи това, което си учил - каза го спокойно, както беше свикнала да говори с него. Той беше човек, който винаги беше успявал да привлече любопитството й, но тя се плашеше от него от нещо скрито..Много дълбоко скрито. Тя го усещаше силно, колкото и скрито да беше
- Муртаг..Сигурен ли си, че си син на Морзан и Селения?
- Естествено..Какво имаш предвид? - беше учуден, значи не лъжеше. Тя остави ножа и се изправи
- Няма значение..
Всички го очакваха..Всички бяха под напрежение..Тя го мразеше, затова предпочете да излезе навън. Веднага след нея в залата влезе Кевин, носеше отново тази калъфка и погледна многозначително Муртаг
- Какво имаше предвид тя? - запита веднага Ездача, впил се във въпроса като малко дете
- Какво?
- Възможно ли е да не съм син на Морзан и Селения?
Ангела пребледня съвсем незабележимо и преглътна, но остана спокоен
- Не е възможно..Ти се роди в тяхното семейство, Муртаг..И си техен син. - каза почти тихо, после се приближи. Постави пред мъжа ножницата и го погледна очаквателно - Почти се провалихме, но успяхме - съобщи, докато Муртаг вадеше Гламдринг усмихнато
- Благодаря ти..Не очаквах, че ще се съгласиш.. - меча беше като нов, явно наскоро поправен от множеството битки. Беше изкован на ново с много усилия заради затворената магия. Само малки промени..Но така беше по-хубав..За Муртаг..

Малко по-късно в стаята на Арвен, Кевин бе се така намръщен, докато тя не го прекъсна замислено
- Какво си се загубил някъде там?
- Той ме попита дали е възможно да не е син на Морзан и Селения
- А има ли такава възможност?
Ангела я погледна после се намести по-удобно и впери погледа си през прозореца.
- Време е да ти го кажа, защото мисля, че трябва да го знаеш преди рождения му ден..Знаеш, че той идва, скоро е..
- Слушам те..
- Не му казвай за това, моля те..Не е готов за това, не знае..Морзан не искаше той да знае
- Няма да кажа..
- Муртаг..Муртаг Моуси да го наричам по-правилно е син на Морзан и Вариаки. Той, ако беше живял от другата страна на нещата същност сега трябваше да стои някъде там и ние да се борим срещу него. Той можеше да претендира за престола на Сянката, но не го знае..А и след като Сянката е жива, естествено, то ако той не може да стане господар, щеше да е от нейната пасмина. Той е нечистокръвен господар, Арвен..Един от последните..Ако унищожим Сянакта не искам той да знае, че може да претендира за нейното място..Знам какво може да се случи..И ти го знаеш..Не искам да разклаждам злото и обвиненията в него..Не още..Още не е готов за това..
- Искаш да кажеш, че ако тя не беше решила да долети при нас, ако никога не бях срещала Муртаг, а се бях борила срещу него..Сега същност той щеше да открадне Скай, той щеше да..Господи..
- Щеше да постъпи различно, но не с по-малка злоба..Не го познаваш..Никой не го познава..Когато се обърне, никой не ще и го познае..Никога, никога не го е показвал..И се моля да не го прави..Опасно е да си играеш със скритото в сянка...Вече го знам..
- Сега разбирам - прошепна тя след дълго мълчание - Затова тя каза така..Жената, която толкова искаше да обърне мнението ми..Каза, че би било хубаво да се оженя за него..За Муртаг..Но аз никога не съм го искала..За най-добрия си приятел..Но тя настояваше, тогава я попитах "Познавате ли ме, за да ми давате съвети?Познавате ли ме, че да знаете кого искам да взема аз за съпруг?"..Тя ми се ухили и каза, че е по-добре да взема него за съпруг..Онзи, който ми приляга, защото кралската кръв с кралска се меси..Имала е предвид, че той..Той е господар, и макар нечистокръвен, за онези от там си е голяма личност.
- Познаваш ли тази жена?
- Тръгна си, никога повече не я видях..Така и не видях лицето й..
- Това..Много ме тревожи, Ав..Много..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Сря Яну 02, 2008 12:43 pm

Вятърът беше се засилил и се долавяше огнения мирис на нещо, което се задаваше и идваше..Надвиснало като заплаха над децата, които тичаха наоколо, над майките, които ги гледаха притеснено..Над хората, които все още работеха по нивите, над драконите, които го усещаха най-силно..Но той не го усещаше..Беше вятър, вятър на промяната, само това виждаше той. Стоеше спокойно и мирно, седеше на най-долното стъпало и наглеждаше децата усмихнато. В ръцете си държеше също така едно дете.
- Мислиш да станеш пазач?Няма ли да спиш? - прекъснаха размислите му, но нямаше значение. Обърна се и погледна ангела, явно се притесняваше за сина си, оставил безпомощното дете в ръцете на един нечистокръвен господар.
- Знаеш, че аз не мога да спя..Правя го само ако Ним е изморен..Но дори и тогава не спя съвсем..Затова съм сънувал много малко и не мога да предскажа какво ще ми отговориш..
- Внимавай с детето ще ти кажа
- Е, не съм чак такъв невежа де.. - той погледна към детето, което досега се опитваше да хване развяващата се на всички страни лилава коса.
- Знаеш кой е..Нали?
- Скай ли?Хубава работа..Имам чувството, че искаш да ми кажеш нещо?
- Не..Няма значение..
Настана тишина, детето най-сетне успя и си спечели един кичур коса като се засмя на физиономията на мъжа. Ангела седна до него и двамата замислено погледнаха към планините, символ на свободата, която двамата имаха само ако се противопоставеха на царицата
- Един ден..Бих искал да мога да си отивам и да идвам когато аз пожелая..Това да идваш и да си отиваш когато друг пожелае не е за мен..
- Един ден Муртаг..Какво ще се случи през това време..Има много дни, но дори не знаеш какво може да се случи утре..
- Не ми трябва да знам това..Животът е приключение..Протегни ръка и всичко ще се промени само с едно движение...Стани сутрин рано и може да промениш бъдещето си с една крачка. Да станеш по-рано, вместо по-късно може да бъде нещо съдбоностно. Да се държиш с някого добре, вместо с зле може да промени пътя ти. Да преглътнеш обидата, вместо да отвърнеш със своя може да промени отношението на другите към теб, за добро или за лошо. Всичко се променя, всичко си отива..Защото така е устроен светът..Този свят..
- Говориш така, но вярваш ли в това?Мисля, че просто повтаряш урок за първокурсни Ездачи..Се по малко вярват в това.
- Се по-малко вярват в нашия бог..Се повече вярват в новите богове, нали? Артемида и Тера..Аз вярвам в тях, просто защото така съм роден, не защото така трябва..Аз вярвам..Мислех, че знаеш..Вярвам във вечнопроменящата се Съдба, в нея вярвам..Знам, не ми припомняй, отричах го, но е истина..Мисля, че това е хубаво обяснение за живота..
Прекъсна ги писъкът на децата и двамата вдигнаха глави. Той скочи, забравил за миг за детето в ръцете си и се усмихна
- Шпиони?Ха, този път аз съм на стража!
- Муртаг! - извика след него Кевин, знаеше си, че се някога Ездача ще позабрави за живото същество в ръцете си. Като че ли се усети, но вече беше пред птицата, и тя видяла нещото в ръцете му. Решипроблема, като издърпа от незнайно къде черния плат на палтото си и се покри с него. После..Детето вече го нямаше..Магия, като онази, която фокусниците използваха често. После беше лесно, птицата не беше от умните..
- Глупаво животно..Ще пращат те..Нека да пращат..Ден и нощ седя се пред двореца заради вас, глупави неща такива..
- Къде е бебето!??! - изкрещя му треперещия ангел, докато Муртаг буквлано закопаваше птицата в земята.
- А?
- Не се прави, че не чуваш..Ще те убия..Ще те убия..
- Спокойно, всичко наред.. - посочи към дърветата докато вършеше работата си. Там, сред тревите едно черно същество кимна и се приближи
- Алзиеа? - тя носеше момчето на гръб спокойно...
- Господи наистина сме едни големи деца..Не може ли по-сериозно?
- Съжалявам нищо друго не ми хрумна..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Сря Яну 02, 2008 7:09 pm

- Сериозно?
- Сериозно!
Той се изправи и й отдаде чест като войник..Странно беше за нея да го кара да го прави, но..Налагаше се..Той коленичи и отново хвърли Гламдринг на пода, този път с друга цел.
- Господарке на Драконовото царство, Муртаг, син на Морзан, желае да говори с Вас
"Син на Морзан..Господи" тя се позавъртя малко, беше й много по-трудно сега, когато знаеше кой седи пред нея..Някой, който можеше точно сега да отнеме живота й, само защото служеше на Сянката..Но стига с тези мисли.. Преглътна и отново се обърна към него ядосано
- Говори!
- Беше опит за защита, господарке..Простете на неопитния войник
- Неопитен?Муртаг ти..неопитен?Не ме карай да се смея..Отлично оссъзнаваш, че можеше да умре..Скай беше поверен на грижите ти не за да го доведеш до смърт
- Съжалявам..
- Късно е..И аз също съжалявам - тя въздъхна, но трябваше да му го каже..Не беше нейно решение, нито на Кевин но.. - От днес не бива да докосваш принца, не бива да го доближаваш..Разбираш ли?Докато аз не ти го разреша..
- Да господарке..
Сигурно за него не беше толкова трудно, но..Тя си спомняше добре как още от дете беше свикнала някой да я пази..Дори и сега..А кой се справяше по-добре с това от него?И ето тя лишаваше детето си от тези грижи. Муртаг, тя го познаваше..Той се стараеше да бъде внимателен..и не можеше да позволи да нападат дете просто така..Точно сега, когато и тя и Скай бяха просто несигурни тя го искаше край себе си, ето че го гонеше.
- С ваше разрешение - каза той и я измъкна от мислите
- Свободен си - промълви кралицата и го загледа докато се изправяше и прибираше меча. - Муртаг? - извика го, когато понечи да напусне залата. Спря и я погледна замислено, приличаше на някой който чака заповеди. Тя се осъзна и свали ръката си..Обичаше да кара слугите да разсъждават над мистерията кой е бащата на Скай, но нямаше да им го каже...Нито да го покаже..Те спрягаха четирима души вече, но мълчанието на царицата беше доста упорито.
- Ваше Величество? - настоя Муртаг от вратата и тя отново го погледна
- Ще..Ще останеш, нали?Нали няма да ме изоставиш?
- Арвен..Някога прекрачвал ли съм обещание, дадено към теб? - той се усмихна и намигна, после излезе от залата. Мел въздъхна и беше първата душа, която се размърда и се отлепи от стената, където бяха и слугите
- Чудесно, проблемът е решен. - тя се усмихна, но Арвен не й отвърна със същото
- Ти си виновна
- Моля?
- Ти ме накара да го накажа така. - двете жени се спогледаха гневно, никой не помръдна.
- Ще участвам в битката..Но не ще ти проговоря повече.. - тя излезе като фъртуна от залата и остави царицата насаме със слугите. Бяха се карали преди малко, отношенията им бяха обтегнати, но..Вече беше факт..И Мел си беше тръгнала така, както и Муртаг преди малко с разликата, че тя си тръгваше като..Вече не като най-добра приятелка..
- Господарке? - предложиха й нещо, но тя отказа..Сега се нуждаеше само от..От Кевин, но и него го нямаше..Сякаш беше сама и винаги беше била..Не можеше да е толкова болезнено. Седна на трона и замислено погледна отново чистото небе..Тихо..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Чет Яну 03, 2008 1:54 pm

Капка..Тишина..Още една..И пак тишина..Виждаше..Виждаше замъка, виждаше себе си..Виждаше..Ледената вода беше благоприятна за него, никакви проблеми..Отново лежеше на повърхността й, виждаше..После отвори очи и погледна короните на дърветата над себе си. Леденото езеро беше негово, негово си беше..Тук беше прекарвал толкова време..Сам..После потъна и отново затвори очи.
"Муртаг, време е да се връщаме"
"Ним, моля те..Искам отговори"
"Не може да ги намериш лесно..Хайде стига..Послушай ме поне сега..Знам, че е трудно..Знам го"
Отново тичаше из празния коридор, достигайки забранената врата, безброй вериги имаше закачени на нея, той не можеше да я отвори..Но този път тя се поддаде. Кървава стая, и преди беше бил тук. Стая със стени от кръв, а в мрака сините очи на непознатата, която го дебнеше..И го дебнеше
- Коя си ти? - извика, докато отстъпваше, но не получи отговор. Тя тръгна към него, към светлината и оръжието в ръката й пролича ясно
- Муртаг! - извика ядосано и понечи да го хване, но той се отдръпна..С право елфа беше крил от него тази стая..Спомени на нещо, което не помнеше.
- Махай се, вещица! - прокънтя гласа на спасителя му в тишината и той се показа на вратата със сериозно изражение - Казах ти да не се доближаваш, Муртаг..Но ти показах какво крия от теб..Сега остави аз да затворя вещицата обратно на мястото й.
- Коя е тя? - но въпросът остана без отговор. Коя е тя?Но той не знаеше. Коя е тя?Но никой не искаше да му каже..
Отново вече беше навън
- Ним..Объркан съм..
"Знам, но повярвай..Всичко ще се изясни..Тя е..Тя е мой враг..И не знам какво прави в твоето съзнание..Тя е враг, една от тях, странно защо ли не е до Сянката сега.."
- Криеш нещо..Криеш нещо от мен..
"Казва се..Няма значение, но тя е майка на малцина черни господари..Преди години когато служих там често я виждах..Няма значение"

Някъде вътре проехтя удар на метал в метал и двете лица се доближиха, като се изгледаха войнствено
- Може и да участвам в битката..Но ти не ще бъдеш моя приятелка отново..Била съм заблудена
- Лъжкиня!Как можа..Драконите няма да ти простят
- Нито пък аз на теб..Владетелко..
- Няма да живееш по-дълго от мен
- Ще видим..Ще се погрижа за това
- Ще паднеш първа..Ще се погрижа за това..Махни се от очите ми! - чернокоската замахна и оръжието от ръката на другата жена излетя надалеч. Меча се допря до гърлото й и тя погледна зелените ядосани очи.
- Махай се!

- Тихо е..
- Като затишие пред буря..Какво ли ще се случи, никой не знае..
- Ти не знаеш ли?
- Аз съм ангел, но това не значи, че имам пророчески умения - Кевин се засмя и потупа учудения Ездач по гърба - Знам само..Че се задава нещо опасно..Не ми дава мира..Мисля, че ще загубя някой.
- Не всички оцеляват след битка..Изгубих брат си в битка, изгубих и малката си сестричка..Дете беше, но познаваш ни..Буен нрав, който често много пречи
- Познавам вашия нрав, съжалявам за роднините ти. Но е добре, че не всички сте като онези, които аз познавам.
- А какви са те?
- Тя е много горда и често бърка в решенията си. Рядко признава, че е сбъркала, способна е да поведе цяла войска в неправилната посока, защото мисли, че е правилна. Той е скитник, не обича компанията..И точно това го отличава от останалите. Не обича да се среща с другите си сънародници, обича сам да върви из пущинака. Приятелството му се отдава трудно, страшно упорит..Още от дете..И наистина е много различен от всички - каза го почти тихо, после остана замислено до наблюдателя.
- Като затишие пред буря - измънка Ездача и звучно се прозина от кулата.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пет Яну 04, 2008 1:23 pm

- Кевин?Кевин за бога къде си?
- Тук съм..Арвен какво ти е?Изглеждаш..Какво се е случило?
- Мислех, че съм сама..Мислех, че всичко е свършило - тя падна на колене и го погледна някак отвеяно - Мислех, че вече съм там.
- Арвен? - той се огледа учудено, странно му изглеждаше това държание - Какво се е случило? - но тя не отговори, просто стоеше долу насред коридора и слугите учудено се извръщаха, за дапогледнат отново царицата. Усмихна се, но не отмести поглед от ангела сякаш го виждаше за пръв път.
- Прости ми..Прости ми грешката
- Коя грешка?
- Прости ми, не исках..Беше по вина на него..Или на нея..Те са виновни..
- Арвен?Наистина не си добре..
- Не!Слушай ме..Прости ми..Прости ми
- Добре, прощавам ти, но моля те стани..За бога какво си правила - беше мокра до кръста, сякаш излизаше от някое езеро. Усмихна се отново отнесено и залитна. После..Нещо прелетя съвсем близо до лицето на Кевин и се заби в рамото й. Тя видя само ужасеното му лице, за части от секундата и отново падна долу. Зад ангела се чуха стъпки на уплаха, слугите правеха път на някого.
- Кевин, трябва да си по-внимателен..Някой път може да те ухапе някоя отровна змия без дори да усетиш, че е такава - беше..Арвен и водеше със себе си Муртаг..Беше забелязала, че от няколко дни изобщо не я биваше в това да стреля..Не виждаше целта си, очите й се бяха отслабили. Жената на пода безпомощно се опита да се надигне, после затвори очи и се превърна в нещо омразно за всички..
- Джоунс!Как се е промъкнала тук
- Това означава, че някъде има пробив в защитата..Хм..Муртаг, Лука, на вас разчитам..Благодаря ви..Кевин, наистина може някой път жестоко да сбъркаш. Въобще ли не я усети?
- Същност усетих, че нещо не е наред, но..Добра е, колко дни е стояла тук?
- Докато излекуваме изгарянията й..Доста бих казала, имала е време да ме наблюдава.. - тя му се усмихна и кимна на слугите да продължават с работата си. После влезе в блиската стая и въздъхна - Не мога повече..Не трябваше да научавам..Толкова е трудно да го крия от него..Ще полудея Кевин, ще полудея..Мисълта, че цял живот съм следвала един от тях..От онези които мразя..
- Стига Арвен, знаеш отлично че не е като тях, помисли..Живял е с теб, не там..И си е същия Муртаг както вчера, онзи ден, преди година..Той винаги си е един и същ
- Преди, когато го изпратих на училище изпратих едно момче с буен нрав и непослушен дракон. После той се завърна с подкреплението като висок младеж с дълги бели пръсти и ужасно лице, стискаше в ръката си един меч..Меч, който всички познаваха като оръжие на смъртта. След това го срещнах пред пещерата, където той пазеше яйцата, той беше младеж, умислен и сам, сам беше, толкова отдавна не беше проговорил и думичка. После изчезна и помислих, че нещо лошо се е случило, защото аз израснах с него и той беше единствения ми приятел..Пет години..Пет години и един ден той се върна..Беше се същият висок мъж, този път загърнат в черно пътническо наметало, с множество кръпки и безброй джунджурии по джобовете. Не го познах Кевин..Не е един и същ..Той се промени от онзи ден, когато го изпратих на училище..Вече не е същият
- Не е дете..Времето си казва думата за всички, повярвай ми, знам това. Но знам, че е Муртаг, въпреки всичко..И аз помня, Арвен, и аз помня..Знам, че той не се е променил, той още е тук..Винаги е бил тук, замъкът нямаше да е същият сега..Той откри тайните тунели точно заради любопитството си..Ако той не беше живял тук..Да кажем, че сега нямаше да говорим за това, всичко щеше да е напълно различно и ти го знаеш..Като за начало, щеше да израснеш сама с Бром..Но точно заради късмета си, заради любовта на баща му, заради някакво странно чудо всичко се е обърнало..И той е израснал далеч от истинското си бъдще, за да има ново..Може би така е трябвало, може би някой ден ще се върне към истинското си аз..Знам обаче, че всичко това ще му повлияе..Той е свободен дух, не обича затвор и вериги, не ще иска да е черният господар..Ще го иска, ако няма друг избор, но никога няма да е като другите..Знаеш го..Арвен, не искам да говорим за това..Колко други теми има, защо точно той..Интересен е, но какво му е интересното?Просто някой, измъкнал се от тъмнината, пък и макар да я носи в себе си, израснал с нея далеч от злото..Макар и да го носи в себе си, израснал с повече добрина. Време е да видиш какво прави Скай, върви, не се притеснявай за тези неща. Казах ти, знам го от много време, макар и съвсем на скоро да се върнах към това. Аз държа Муртаг под око, не съм му пазител, но все пак..Трябва да си намираш работа, когато живееш години наред по тези места..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Съб Фев 09, 2008 1:51 pm

"Затишие пред буря" още една педя и нямаше нищо. Това все повече го тревожеше. Може би щяха да се окажат прави и тя да беше от самото начало тук. Но как беше възможно?Лука поклати глава ставаше все по-напрегнато. Не биваше да бързат толкова, сега всичко това действаше неблагоприятно на нервите на всички. Червеният дракон прелетя над главата му и това почти не го запрати на земята, пък може би това беше добра идея. Торн направи няколко лупинга, всякаш се упражняваше, Лука се просна долу. В същото време две дузини огнени стрели извистяха покрай главата му към дракона. Огледа се, нямаше никой, нямаше помощ за Торн. Муртаг беше далеч, проверяваше друга част от стената. Пък и сега лилавокосият нищо нямаше да направи. Без Гламдринг беше Ездач..Да имаше способности, но просто Лука никога не го беше виждал с нещо друго в ръка. Дракона горе опитно избегна заплахата, за да се насочи към нова. Разни същества минаваха набързо край Лука докато той се сети да оправи стената. Отчаяният рев на Торн принуди Ездача да се изправи. Дракона падаше надолу, върху него бяха накацали толкова много птици, че червената кожа на дракона не се виждаше под тях.
- Торн дръж се! - падаше от другата страна на стената, а да я отвореше, означаваше да пропусне този батальон орки и да помогне на дракона. А Лука не можеше да го направи. Но да гледа как дракона се бори сам за живота си. Хрумна му идеята да повика подкрепления, но всички бяха много далеч..В следващия миг..Е, Лука наистина имаше да разказва много приказки за приключенията си с този човек. Незнайно как, може би с портал, който никога не беше успявал да направи, Муртаг изхвърча край него, като държеше елфически лък в ръка. Мина през стената все едно я нямаше и направи една пътека през батальона орки, насочвайки се към дракона. Отначало орките бяха потресени, врагът им беше развил добра бързина. За Лука тяхната невнимателност беше добро начало, успя да премине от другата страна на стената за помощ. Малко, но доста едри орки се занимаваха с него, докато Муртаг стреляше напосоки колкото може по-бързои отбягваше ударите. Един як орк замахна с голяма брадва, лилавокосия явно забравил за единственото си оръжие го използва, за да спре брадвата и лъкът се пречупи. Муртаг изпсува яростно и затърси поне нещо, което би му помогнало. Стаята му беше пълна с оръжия, а той нищо не беше взел със себе си. Запрати първата част от лъка в лицето на последния нападател и се отправи към все още биещия се дракон като използваше останалите си стрели, забождайки ги където свари. Стигна успешно до дракона, ако не се брояха някои леки рани, като по чудо спасили го от по-лошите. Уплашените птици се разхвърчаха, но останаха да се риеят, а Муртаг се облегна на изправящия се дракон. Орките го наобиколиха, все още бяха много, въпреки че имаше още, които Лука беше поел, заедно с идващия си дракон
"Ще успея да победя птиците"
"Не, Торн..Сега не бива да се разделяме."
"Погледни се имаш само един набор ками..Няма нищо да постигнеш"
"Остави, нещо ще измисля"
- Младежо...Кой си ти? - беше така неочаквано, че дори орките се умълчаха. Техният водач говореше драконски..Колко странно за орк..Те..Ами за Муртаг бяха глупав народ..Или така му се струваше?
- Аз съм драконски войник на стража. Срещу вас пазя, отрепки.
- Ние сме тук по заповед, предполагам и ти..Драконът ни трябва
- Мислиш ли?Драконът има правото да остане в своя свят.
- Драконът ми принадлежи.
В отговор Муртаг просто извади набора от четири ками. Наистина, нямаше шанс, но предполагаше, че поне има малко сила, да се справи с двама-трима.
- Твой?Нима?Никой дракон не би носил на гърба си орк, водачо. Торн избра мен
- Теб..Торн?Хубаво име. Ще те разочаровам войнико, но той вече е мой.
Лилавокосия стисна камите по-силно. Торн никога нямаше да даде. Торн беше съществото, което беше показало, че и Муртаг е нужен на някого. Оркът тръгна бавно към него и ръмжащият дракон, но някой зад него го спря и му прошепна нещо. Колкото и да е странно, грозникът пребледня и се взря в лилавокосия с нескрит интерес.
- Колко странна външност имаш ти, войнико - каза след малко тихо, искаше да научи нещо
- Драконски войник на служба по границите винаги ще изглежда така.
Нямаха време и Муртаг го съзнаваше, те бързаха много. Затова може би и отново не мислеха, колкото и да беше умен, този орк извади меча си и получи първата кама в рамото.
- О, съпротивление..Харесваш ми..Не си ли част от Каз Модан?
- Аз ли?Никога..
- Как ти е името..Е, неучтито е..Казвам се Урук
- Приятно ми е - въпреки всичко, поклони се, това още повече удиви орките, а онзи, който беше прошепнал нещо на водача се ухили многозначително на водача, обърнал се към него с въпрос. Муртаг отново сложи шапката, като по чудо останала и тя на главата му и изгледа орките с презрение - името ми е Муртаг
- Муртаг кой? - името ги накара да се поразмърдат. Чували го бяха, макар че за Муртаг това не беше нещо ново
- Муртаг син на Морзан..Аз нямам второ име, или поне не го знам.
- Морзан значи - оркът се намръщи още повече и изгледа лилавокосия още веднъж. Неприкрит интерес се четеше в погледа му, после нападна. Камите свършиха бързо, Торн се помъчи да обърне глава, но не можеше.
- По дяволите! - извика Ездача му, отново изпсува, днес не беше на настроение. Бяха му взели меча, Ним..Ним.. - По дяволите отрепки такива..Ще ви науча, аз..Аз...
Оркът беше отблъснат назад от синята светлина. Лука се наведе навреме, за да орките от първите редове да излетят и да паднат мъртви точно зад него.
- Никой няма да пипа дракона, никой няма да мине отвъд. Умри, Урук!О, по дяволите!
Гламдринг, беше негов. Гламдринг..Вече не можеше да бъде притежаван от друг, въпреки добрата мисъл на Арвен.
- Гламдринг!Нимфромдинзел...Господи.. - бяха последните думи на някой, но Муртаг не го интересуваше. Това беше първата битка...Скоро всичко щеше да зачести всичко това..

Детето спеше спокойно, когато майка му изпищя стреснато. Разхвърчаха се стъкла, оркски рев, слугини, вратата..Дрехите, одеялото..Синята светлина
- Арвен бягай!
- Скай..Момчето..
- Върви...
Жената се събуди долу в Тронната. До нея стоеше Кевин заедно със сина си, тя се изправи машимално и огледа всички
- Ще сложим по-голяма охрана..Опитаха се да те нападнат..
- Аз..Скай..
- Добре е..Муртаг..Трябва да го накажеш, престъпи думата си..И докосна детето.
- Муртаг..И още мислиш за наказание..Муртаг! - излетя навън, знаеше къде щеше да го намери и то точно навреме. Тъкмо беше готов за наказанието си. - Муртаг!Муртаг, недей..Господи, забрави всичко, забрави за това..Недей..Имам нужда от теб..Не го прави..Недей..
- Провалих се, Ав..Наистина го направих - звучеше пресипнало, стоейки насред платформата за наказания на колене. Тя се използваше изключително рядко и само за врагове. Той сега стоеше по средата и изглеждаше доста загрижен относно кое заклинание ще му стоварят на гърба. Бяха вече готови с решението си, когато царицата беше дошла.
- Ав?Муртаг какво има?
- Престъпих обещание, това не е ли достатъчна вина.
- Не говори така. Ще ти простя заради мотива..Той наистина е много по..
- Тихо, не продължавай..Вече не би могла да ме измъкнеш от това. Мелиса знае..
- Мелиса не може да направи нищо на един Драконов Ездач.
- Мелиса е царица...
Нещо го удари по главата и Муртаг вдигна поглед. Малката тояжка трепереше в ръцете й, а лицето й гореше от гняв
- Припомни си на кой служиш!Аз съм царица тук, не тя!Тя не може да ти направи нищо. Муртаг, изправи се...
- Арвен..
- О, сега вече съм Арвен.. - тя се усмихна и погледа й стана по-ведър - Ав отдавна не го бях чувала от твое име. Поласкана съм
Подаде му ръка. Обърканите му доводи станаха още по-объркани. Значи трябваше да се поразведри с някоя и друга битка, но по-полезна..Да може би..Този път обаче трябваше да тръгне с Гламдринг, защото просто не искаше да бърка пак

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Нед Фев 10, 2008 11:41 am

Беше..Тихо, разбира се...Той не беше очаквал нещо по-различно, това го успокояваше както никога досега. Къде беше Мерик?Нима го беше осавил в Графството?Не, може би момчето идваше насам, той го усещаше близо..Много близо. Точно сега не усещаше нищо друго. Това не е нормално, помисли си след миг..Той, болката..Не бяха ли свързани. Повя вятър, тревите се поклащаха едва. Замъкът беше далеч. Драконът беше далеч..Ангелът също беше далеч. Тук се беше провела една битка..Тази, в която се беше появил той за пръв път пред очите на някого..Цели 7 години беше отбягвал родината си..Да, така беше..Беше си тръгнал веднъж, много малък беше и не си спомняше добре..Но помнеше, че Арвен стоеше пред двореца с вдигната за довиждане ръка, а той тичаше към новото си бъдеще. После беше избягал от лагера, щом беше получил меча си от Ним
"Ще ти потрябва" беше казал елфа, а после беше последвало онова ужасно клане. Не го помнеше, събуди се насред камара трупове..Ездачи и орки..Не беше видял нищо, не беше усетил нищо..И все пак той беше виновен. Или беше Ним?От страх го бяха запратили да пази яйца..Отговорна работа и все пак самотна. Години наред не проговаряше и думичка..Докато един ден Арвен не беше дошла под скрит предлог, за да го види. После..Беше станал скитник.
"Вдигаш много шум..Спри да мислиш за миналото, виж настоящето, Муртаг..Хайде, престани с тези странни твои прояви, съживи се, потичай..Направи нещо"
"Стига, Ним..Не съм дете вече"
"О така и не го бях забелязал. Но то изобщо не се забеляза" иронично се засмя духа "Все едно си си отново на 14"
"Разликата е голяма..Тгава мисля, че щях да постъпя малко по-различно"
"Да отидем някъде..Виж...северът ми харесва, но не и на юг..Запад..Ти не обичаш елфите много, имам предвид царството им. А изток..Е, на изток те чака двореца"
"Имам мисия този път..Ти не знаеш за нея..Мълчи и просто не прави нищо"
"Дадено, сър. И знаеш ли какво. Колкото и странно да ти звучи, аз съм късметлия. Ако бях попаднал на Кевин щеше да е малко по-трудно"
"Да, защото той не е чак такъв глупак, за да вземе меч от непознат"
"Ти винаги си ме познавал"
"Мислиш ли?" замисли се за миг, отново за миналото. Гората, лагерът..Виковете..Беше се изгубил и все пак нещо го караше да остане. Срещна го, а беше го виждал. Но къде..Не знаеше нищо за него, но можеше да му се довери. Мислеше, че това е неговата магия, но може би грешеше. "Ним..Може би си прав"
"Разбира се. Винаги си ме познавал. Роден си с някакъв път в живота. Значи, че ще срещнеш определени хора. Мен си усетил, защото аз съм част от теб сега. Част от душата ти. Върви, не биваше да казвам нищо"
"Забрави"

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Нед Фев 10, 2008 4:13 pm

Силните криле разлюлаха въздуха и го накараха да изникне от тревата с мисълта да се покаже където трябва. Винр Алфакин, много променен, за толкова кратко време, а толкова белези. Беше си го представял по друг начин. Този път с него щеше да отиде. С него и Бриам..И Книфр..Бяха предостатъчно дори и два, но последният беше настоял. Книфр беше..Книфр беше драконът, превърнал се в човек и прекарал доста мъчителни мигове в това състояние. Книфр беше драконът, към който Муртаг изпитваше особени симпатии. Съществото също беше изпитало болка по някакъв начин, а такива същества го привличаха. Спомняше си го, високият човек със люспеста сива кожа и дълги пръсти, с дълги нокти и остри зъби. Как странно изглеждаше..Все пак беше си дракон и никога нямаше да се промени, това беше той. Кацна пред него спокоен, без да каже и дума, а Муртаг видя веселостта, която не го напускаше дори и в труден миг
- Книфр..Не биваше
"Приятелю..Аз драконът-човек..Винаги ще ти бъда задължен. Бях задължен да дойда, когато разбрах, че драконът ти е зле, бях задължен да ти помогна. Муртаг, не бива да ме отпращаш. Аз съм..Книфр"
- Острието на Драконите. Така те наричат. Познанията ти не са от поза сега, билкарю..Но не бих те изгонил. Твърде много прекарах край теб..
Драконът зад него го побутна, Винр Алфакин, целият в белези. Гледаше го многозначително, но Муртаг не го разбра. После побеля и отскочи настрани
- Не говориш сериозно?
"О не..Но просто бих могъл да кажа, че ще ти се отрази добре..Трябва да побързаме. Ти искаш да си събереш мислите, а не е здравословно да не те наблюдава човек. Кевин е твърде зает, затова ти изпратиха трима бойни дракона"
- Нима Книфр е боен дракон?Та той е билкар!
"Някои дракони нямат късмет и колкото и да не успяват да се научат, все пак участват. Но не се ядосвай..Той просто лекува"
Тримата литнаха отново, като този път взеха и Езача със себе си.
"Къде искаш да отидеш, Муртаг?"
- На..На север..
"Север, там вече няма нищо..Какво би могъл да правиш сред рушащите се руини на Дрейгън Дроу?"
- Да си събера мислите, разбирасе. Винр, там ме сполетяха доста неща...Трябва да го видя поне веднъж още, преди окончателно да бъде разрушен и да се превърне в минало..Ще издигат нещо нова чух
"Така е..Щом го искаш...Отиваме на север"
Беше напълно спокоен ден и слънцето силно печеше. Виждаха войници, тръгващи за стража по границите. Всичко беше тихо и спокойно, не като Драконското царство, което трябваше да бъде. Но може би опастостта само очакваше те да се успокоят..Ездачите не можеха да го направят. Дрейгън Дроу..Ето го, преди когато беше го видял..Имаше огромна промяна. Някога спретнат и чист лагер, който всяваше страх в младите момчета, сега всичко това беше превърнато развалини. Имаше няколко редици дълги къщи с много прозорци..Някога той беше стоял долу и гледал тези къщи с удивление. По нататък имаше някакви по-големи постройки, но вече бяха останали само спомен, който той ярко виждаше. Драконите кацнаха на онова място, от което той беше дошъл, само че с кон и едно малко сладко червено драконче на рамото. С червена кърпа на врата и за пръв път облякъл черно палто, което му беше много дълго, защото беше било на Бром.
- Това ли е вече лагерът на младите ездачи.. - горичката зад лагера беше изсъхнала и всяваше страх. Но той я помнеше млада и зелена и помнеше приключенията си там. Пътят, който преди беше осеян с малки камъчета, така че никой да не може да ходи бос сега беше прашно и изкаляно минало. Някога всички започваха от тук, а после продължаваха в Елфическото царство, за да довършат. Историята с Ним беше след като Муртаг се беше завърнал всъщност от онова царство и чакаше тук възнагражденията си. Подмина стара дъска, изгнила и по чудо закрепена някак все още във въздуха. Нямаше нито едно съобщение на нея. И оградата я нямаше. Подмина една къща, втора..Стигна до третата и откри, че просто няма врата. Вътре миришеше силно на гнило. Имаше две редици странни купчини, но той не ги видя като такива. Това бяха легла, а стаята беше винаги сенчеста и обградена с храсти, които пробиваха даже и стените. Това сега беше било пагубно за сградата и тя беше готова да се срути. Мина през редиците купчини легла и стигна някъде по средата, после започна да рови внимателно в една купчина изгнили дървени остатъци. Ето я..Толкова отдавна беше, а тя си беше останала тук. Отлепила се от стената и паднала на леглото, а то беше пропаднало. Беше картина, но вече не си личеше. Дори спомените му не можаха да я възтановят..Значи не я помнеше. Все пак помнеше нещото, което проблясна, когато повдигна старата картина. Беше стар колан, който беше откраднал след един бой с по-голям ездач от него. Бяха обидили Торн, а по тези въпроси Муртаг много се гневеше и се бяха сбили..Това беше важно за онзи ездач, но беше станало негово притежание. Остави го, не му трябваше, това беше само частица спомен. Въздухът навън беше много по-приятен отколкото вътре. Гората, тъмна и осеяна с безброй неща. Навсякъде личаха стъпки, които никой дъжд не можеше вече да заличи. Гората на Дрейгън Дроу, на лагера на Ездачите беше известна с това, че каквото и да стане, там никога нищо не се заличаваше и оставаше във времето. Никой не можеше да я изкорени. Или просто не беше нужно, тя на никого не пречеше, въпреки, че беше толкова гъста. Някой беше изпуснал тук златния си часовник, който беше спрял на часа дванадесет и половина през нощта. Тогава беше имало нападение един ден, ездачите никога повече не се завърнаха на това място. Муртаг може би беше един от последните ученици тук. Една торба се мяташе от вятъра, макар и да не можеше да напусне пределите на гората. Кама, изцапана с черна оркска кръв беше забита в земята. На един клон се развяваше стара изпокъсана рокля. Момичетата Ездачи..Те имаха своето място в лагера, макар и момчетата никога да не ги засичаха, може би така беше правилно.
"Муртаг спри" Ездача изпълни заповедтта машимално, мислейки, че ще го нападнат, но Ним нищо не каза, после след дълга тишина, нарушавана само от вятъра, гласът на Ним отново прозвуча "Обърни се"
Ездача го послуша и се озова..Пред едно дърво..На това дъро на клоните му се развяваше роклята, около него имаше безброй стъпки на отдавна отминали ездачи. Но това не беше интересно, дървото беше интересно. Някак червено, в началото кората му беше червена. Муртаг знаеше защо, макар че едва ли друг щеше да направи връзката. Никой не можеше. Доближи го и го докосна. Да, наистина..Беше това дърво..Колко отдавна не си беше спомнял за това. Отдавна ли?
"Доста силно си кървял, Ним..За да боядикаш дървото"
"Признавам, болеше ужасно..Но все пак знаех, че ще се случи, беше предсказано..Макар че гледах много скептично на това..Да срещна човек точно когато ще умра..Но повярвах, когато те видях с гръб към мен."
"Истинско същество. Твоята кръв..Ако сега бъдеш наранен няма да я имаш..Моята ще тече от раната ти"
"Моята отдавна вече я няма, а аз отдавна вече нямам тяло. Но някой ден Муртаг..Кой знае.."

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Съб Апр 19, 2008 1:13 pm

- Мразя затишията пред буря! - тя вървеше наоколо, не беше спряла от часове. Тишината цареше навсякъде, тронната зала беше единственото осветено място. Една прислужница тихо говореше нещо с Кевин за детето между тях, което кротко спеше. Смееха се едва чуто. В другия ъгъл се водеха записки. Единственото, което Муртаг можеше да прави в този замък беше да пише. Просто да пише за всичко, за което му хрумне. Рядко проявяваше талант за нещо голямо например. Беше се удобно разположил в тъмния ъгъл и дъвчеше намръщено перото си.
- Арвен престани...Трябва да си доволна от това. - каза накрая, явно отказал се от нещо.
- Да се откажа?Ти какво правиш тук? - беше му казала да не се приближава до залата, защото винаги измисляше нещо с което да я ядоса в случай на нервно обикаляне.
- Пиша - отговори с виновен поглед Муртаг - Ним е виновен
"Аз ли?" той звучеше сънено, но и сърдито. "Не ме топи навсякъде!"
- Момчета ще ме убиете...Ти също, Кевин, не ме гледай мило. Как можете да сте такива...Такива..Толкова..
- Спокойни, отегчени, заспали, не ти обръщаме внимание, нарушаваме правила..Избери си - Муртаг ги беше записал на едно листче и сега й ги подаваше.
- Ще ти кажа аз едно избиране...
- Ясно, без настроение. Приеми ме като все едно не съм тук... - и отново се насочи към листовете в ръката си.
- Не си тук? - тя се замисли за нещо, после се огледа с надежда да види някъде наблизо Бром, но него сега го нямаше. - Какво си мислиш че разбираш?Аз съм момче?Не, аз съм мъж...
Листата от ръката на лилавокосия паднаха и той я погледна стреснато
- Не го цитирай..Вече е минало..
- Но е най-доброто, което бях чувала.
- Не ме хвали!Беше...Беше просто стар подарък за Агаети Бльодрен..Те не го разбраха
- Те могат да ми кажат кого трябва да бъда. Защото не съм това, което виждат. Светът спи, но аз имам своите мечти. Искам един истински момент... Все още съм тук...Не си го спомням добре. Но песента си я биваше.
- Казах ти да не цитираш. И не беше хубаво, елфите споделиха мнение..
- Стига с тези елфи, Муртаг. Те казват, че разбират от изкуство. Може би е вярно, не искам да обиждам. Те не разбраха това, защото се отнасяше само до теб..И Бром. Нещо, произлязло от самия теб, от спомените ти. Бром го помни, аз също бях там. И знаеш ли какво?Това беше единственото, което мисля отговаря напълно за теб.
- Чакайте, чакайте малко - Кевин ги слушаше през цялото време с учудено изражение. - Муртаг..Е писал стихотворение?
- Песен - поправи го Арвен. Няколко минути настъпи пълна тишина, после Кевин прихна.
- Смей си се, смей - изръмжа недоволно Муртаг като започна да събира листовете - Казах ти да не цитираш.
- И си го дал на Агаети Бльодрен?Представям си физиономиите на елфите...
- Виждаш ли Арвен?Точно така реагираха и те!
- Той никога не го е чувал!Няма правото да ти се подиграва за това. Ти слушай мен, бе човек!Биваше си го!Казах ти, че те просто не разбраха смисъла, ако Бром беше го показъл по начина, по който беше тук в тронната...
- Беше първата ми грешка за тоя празник. Затова вече не участвам.
- И все пак ти прибраха песента.
- Радвам се, че не я изпях аз! - той трясна листовете на малката масичка и сърдито се облегна на стената в тъмното. - Нямаш ли друга тема за обсъждане?
- Да!Ще ми помогнеш ли да почистим тунелите? - погледна го умолително, докато той простена отново. За кой ли път слизаше вече долу, познаваше мястото като пръстите на ръката си. Все пак я последва.
- Откъде ти хрумна тази песен? - започна отново, веднага щом излязоха от залата.
- Спомних си я случайно. Чета една книга, според нея за всеки човек има определена песен. Мисля че тази е твоята. Тя отговаря на начина ти на живот, на миналото и бъдещето ти. Тя просто е твоята песен.
- О така ли... - той се замисли дълбоко, докато следваше жената по стълбите. - Мислиш ли?Аз я написах сам!
- Това няма значение. И спокойно, Кевин може да ти се смее, другите също. Още веднъж ти повтарям, че те просто не знаят за какво става въпрос.
- А ти знаеш?
Тя се обърна към него в тъмнината. Вече бяха долу и тъмният проход се открояваше пред тях. Проходът, където се очакваше да има битка, тунелът, който можеше да предаде целия замък..
- Знам!Да започваме!Запали ми факла..
- Добре, Ваше величество!
Тунелът беше безкраен, но трябваше да проверяват магиите
"И Муртаг, песента наистина не е лоша"
"Ти пък какво знаеш?Я си спи там"
"Чувал съм я...Тя вече не е при елфите, Муртаг. При Сянката е. Беше открадната много отдавна от мой гарнизон. Пратиха ни специално за това."
"За моята песен?Шегуваш ли се с мен?"
"Не, говоря ти сериозно. Не знам за какво й е на Сянката, но е там. В Каз Модан"
"Чувствам се горд" той се усмихна в тъмното и се опита да измисли за какво им е на орките песен на син на Клетвопрестъпник. - Чакай!Нещо се движи там!
Двамата спряха, но на светлината на факлата нищо не се виждаше. Муртаг усети как Ним потрепери недоволно. Значи имаше опасност. Лилавокосия извади меча, но Гламдринг не светеше.
"Ним?" притеснено го повика Муртаг, но никой не отговори. Арвен вече се връщаше назад все едно нищо не се беше случило. Но мъжа не можеше да си тръгне без Ним
- Покажи се! - извика навъсено Муртаг като се завъртя. Усети нападението, но твърде късно, нещо имаше, беше сигурен. После направи нещо съвсем неочаквано за себе си. Несъзнателно се поряза на собствения си меч. Кръвта от ръката му потече по острието, в тъмното беше черна. Извика ядосано, болеше го, но странното беше, че не можеше да премести оръжието в другата си ръка. Сякаш беше залепнало за него, продължение на кървавата му китка. Караше го да се ядосва. Да се промени. Очите му просветнаха в нехарактерен черен цвят и той се намръщи. После с бързо движение набоде на сякаш издължилия се Гламдринг едно същество. Беше Джоунс отново.
- Кейти Джоунс Мария - сам не позна гласа си, същност не го и чуваше. Нито разбираше нещо. Той не беше Муртаг, Кейти също го забеляза. Пред нея стоеше някой друг, стиснал за миг събудилия се от вековете меч, меч с невероятна магия, която можеше да покаже една истинска същност на човек. - Предай на своята господарка, че искам да се срещнем. Искам да ме заведеш при нея. Ще го направиш ли?
- Кой си ти?
- Не си в положение да задаваш въпроси. Води ме! - но се спря на средата на мисълта си и се замисли - Всъщност не. Предай й просто, че може би някой ден някой може би ще я застраши. Предай й каквото искаш от нашата среща. Може да ме опишеш, но едва ли ще ти повярват. Можеш да й предадеш моите думи, но едва ли ще получиш нещо интересно. Нали? - говореше странно, на Кейти й звучеше несвързано. Всъщност говореше под шрифт, без сам да го знае. Защото не усещаше нищо също както когато Ним се беше появил за пръв път. Само че това беше друго. Извади острието от раната и й обърна гръб. Някак знаеше, че тя ще изпълни повелята му. Беше сигурен. Тя наистина се скри покорно в тъмнината
- Това ли да предам?Несвързаните ти думи?
- Предай й каквото мислиш за правилно. Ако все още е в състояние да ги разбере, нали? - срещна за миг погледа му, който й напомни ужасно много за този на самата Сянка. - И, Кейти Мария, може би скоро пак ще се срещнем.
- Така ли?Ще благоволите ли да отговорите на въпроса ми преди миг?
- Кой съм?Що за глупав въпрос - той отново се обърна и сложи ръце на кръста си - Върни Ним в острието на Гламдринг, не би могла да ме излъжеш. И си върви. Аз ти го заповядвам, Кейти Мария.
- Ти не си никой, за да ми заповядваш!
- Това можеш да го кажеш на сестра ми.
- Сестра ти?Тя е мъртва.
- Не тази, глупаче. Тази, на която служиш!Хайде, върви!
Тя изръмжа ядосано, после Ним се върна неочаквано..И Муртаг също се върна към себе си. Не помнеше какво се беше случило. Не знаеше защо е извадил Гламдринг. Повдигна рамене, не искаше да буди изморения елф. Просто се обърна и тръгна назад по коридора.

"Сестра ми?" Кейти се намуси, не знаеше какво означава това. Може би трябваше да го предаде на господарката си. Наистина

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Вто Апр 22, 2008 2:47 pm

- Къде се забави? - гласът й отекна из залата, но той не й отговори. Нямаше нужда. По-добре му беше отвън. Да, може би по-добре беше да вижда как Кевин се опитва да помогне на няколко дракона там високо, във въздуха. Гневните викове се чуваха дори долу.
Неусетно към неговото самотно пребивабане пред стълбите се присъедини и Алзиеа, а пък Ним, осветен от светлината беше на поляната, където си почиваше, скрил глава в тревата. Явно спеше. От няколко дни беше много ленив. Е, нямаше как да не е. От години се беше крил из меча, а после изведнъж някой го беше принудил да излезе. Трябваше му почивка.
"Трудно ли е да съжителстваш със същество с различни обичаи?" подхвана темата Алзиеа като усмихнато наблюдаваше фигурата.
- С Ним ли?Вече ти казах. Той е най-добрият ми приятел. И същевременно не е толкова лесно да затвориш двама в едно. Но на него трябва да му е по-трудно. От години живее като в капан. Чудя се какъв ли е бил наистина животът при една Сянка.
"Беше забавно" това стресна и двамата, защото Ним беше чул разговора им "Бях малко хлапе и всичко изглеждаше така примамливо. Кръвта се лееше на потоци, а след нея идваше пиршеството и радостта. Бях дете...И изживях детските си години добре." той се обърна и очите му подсказаха, че си е починал добре "Не като теб, Муртаг...Онази пещера ти развали живота"
- Ти също..Когато реши да се поскиташ волно из елфическото царство. Но хайде, да спрем до тук - Муртаг му се усмихна и се изправи. Огледа се, спокойният ден го притискаше. - Да идем малко на разходка?Ним, Алзиеа?
"Питай шефа" беше отговорът, защото рядко тръгваха без Кевин, ако той беше на близо, разбира се. Той все още летеше, но вече не викаше толкова много.
- Шефеееееееее!Можем ли да отидем на разходка? - извика му Муртаг като помаха, за да му покаже къде са.
- Добро решение!Но не много далеч!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пет Апр 25, 2008 7:21 pm

Белите криле на Кевин блестяха на слънцето и той изглеждаше щастлив. И нищо не можеше да помрачи това щастие. Що се отнасяше до Муртаг и Ним - бяха решили да поупражнят малко техниката. Елфът си оставаше почти непобедим, но Муртаг можеше да намери винаги слабото му място във всяка една защита
- Бъди щастлив - някои врагове не могат като мен - смееше се лилавокосия като отново замахваше с Гламдринг.
- Знам, знам - усмихваше се русолявия елф и отново се наведе, за да избегне удара.
- Кевин я го благослови тоя...За късмет
- Ехей аз да не съм пратеник на някой Бог? - ангелът пристъпи напред и се усмихна. Светлината му даваше сила, светлината го правеше силен. - Нека се връщаме...
- Но аз съм нещастен... - той за миг наведе глава, но после пак я повдигна - Сърцето ми се свиваше странно...Дни наред. Нещо страшно, което..
- Знам какво ще ти помогне- хвана ръката му и го поведе напред. След минути бяха в замъка, а по-късно - в тронната. Арвен се беше качила да поспи.
- Ето това - намекна Кевин, когато вече държеше едно нещо в ръце, а Муртаг прибираше Гламдринг в ножницата.
- Не бива, Кевин - каза още по-печално като се отдръпна. - Не мога.
- Хайде, Муртаг. Дните са хубави, но не винаги ще е така. Радвай се на радостта.
Мъжа се подчини. С това нещо в ръце изглеждаше различно. Много по различно. Може би някога след време наистина щеше да го бива в това.
- Скай наистина прилича на нея..Здравей, миличък, здравей - каза тихо като се усмихна. Това наистина помагаше..Макар че Арвен се сърдеше. Кой знае какво можеше да направи Муртаг с бебето..Черният господар. Детето се смееше в ръцете му. И Кевин знаеше, че няма опасност за малкия принц. Енрике, стоящ на близо също.
- Ако някога имам деца може би не бих искал да имам син - замислено каза лилавокосия докато детето си играеше с едно почти падащо копче на блузата му.
- И защо?
- Страх ме е. Как ще го възпитам?Ако има моя характер ще бъде толкова трудно. Не мога да се справя с момче. Скай да, но мое собствено..
- Стига бе, Муртаг...Не е толкова сложно..Но пък за твое успокоение можеш да дадеш на жена си да възпита момчето, нали? - засмя се ангела като се приближи - Виж какво знам аз, че помага.
- Може би..Макар че бате Муртаг е много лош с малкия Скай, като си прави фокуси с него.
- Това е минало. Ти гледай да успееш с фокусите, защото иначе можем да го загубим завинаги, когато дойде моментът.
Муртаг му се усмихна, после хвана детето по-здраво.
Малко по-късно царицата отвори с трясък вратите и се прозина сънено. После се огледа. Кевин стоеше до трона, а Енрике преглеждаше някакъв списък. Лука спокойно въртеше един меч в ръце, а Ним се цупеше наблизо. Ним?Мечът?Гневът й избухна спонтанно.
- Къде е той? - извика, като всички подскочиха от силния глас. Кевин се изправи
- Успокой се, човекът също спи отвреме на време.
За доказателство я поведе нагоре. Северната кула беше тиха. Тънеше в покой. А ведна стая едно момченце беше хванало ръката на спящия до него и също спеше.
- Не ми казвай, че Муртаг се е привързал към бебето - изсъска Арвен като изгледа някак учудено спящите.
- Но Ав, той към всички деца се привързва. И ако може да го покаже го прави. Нека ги оставим.
"Тревата се поклащаше от вятъра и отново беше топло. Някой вървеше напред. Кой?Някой отново беше щастлив. Кой?
- Нима си забравил?Спомни си...Ти ме повика и аз те усетих. Намерих ли те? - беше глас, който Муртаг не беше чувал досега. Нечия ръка докосна тревите и те почерняха в същия миг. Един замък се изпречи на пътя му. Нещо черно обикаляше около краката му.
- Нима си забравил? - повтори отново гласа. Гламдринг го зовеше, Ним беше тук...После болката и страха...Болката"
Муртаг отвори очи и се усмихна. Детето все още спеше, беше стиснало ръката му силно. Какво ли сънуваше?
- Скай... - тихо каза Муртаг и отново се засмя леко. Може би беше по-добре сега. Не го болеше толкова. Не изпитваше болка вече. Не беше сам сега. Пък дори и компания да му правеше само едно бебе. То също отвори очи, усещайки, че ръката, която държеше се дърпа. Зелени и невинни очи, които притежаваше едно малко дете. Зсмя се отново, като почти не ослепи Муртаг с малките си пръстчета.
- Ей малкия не съм мече... - изправи се и се прозина...Не спеше често, а и днес кошмарите не закъсняха - Майка ти е същата..
Не, че детето го разбираше, но същите зелени очи имаше и Арвен...И същия този дух, който Муртаг не разбираше изцяло. Отново хвана ръката на момчето и се огледа.
- Искаш ли при мама?Да вървим, малкия - ако можеше да се види отстрани би могъл да се учуди доста. Никога нямаше да успее да се види. Да види онзи поглед, който хвърляше понякога на непознати деца..Непознати, но не и познати. Беше го страх да се привързва и същевременно това го привличаше силно. Взе детето на ръце и внимателно излезе от стаята.
- Само че ако майка ти ме види ще ми се кара. Не се смей хей!Знаеш ли каква е лоша. Да, точно така...
Засмя се на себе си, но пък си беше вярно. Слезе по стълбите и се насочи навън. Щом Кевин му беше доверил детето, значи знаеше, че Муртаг няма да му навреди. Имаше още време до вечерта, а това беше крайния срок, в който Муртаг трябваше да върне Скай. Срещна Лука на прага и взе Гламдринг. Ним също му беше нужен.
Край езерото беше спокойно. Винаги можеха да го намерят тук. Детето играеше с едно листо наблизо. Бешетолкова малък. Смееше се на листото, все едно беше живо същество. А дали имаше способност, която другите деца не притежаваха?Баща му беше ангел...Муртаг стоеше близо до сините води и се усмихваше спокойно.
- Вейли? - възкликна след миг, когато малките гномчета го подминаха и наодиколиха детето. Мъжа понечи да се изправи..Но нямаше нужда..Те...Те си играеха с него?Така изглеждаше...Вероятно не бяха опасни. Пък и изглеждаха толкова забавни.
"Успокой малко духа си, Муртаг...Детето няма да пострада"

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Нед Апр 27, 2008 10:00 am

Той го виждаше. Ангелът на кулата. Гледаше към гората замислено, след като беше получил хубаво конско. Но какво беше направил?Просто беше помогнал. Тя не разбираше. Беше я страх от един приятел.
"Но Кевин трудно е на някой да разбере, че най-добрият ти приятел е просто нечистокръвен господар" Ним се появи до него усмихнат, както Кевин често го виждаше, когато наоколо беше спокойно.
- Не си спомням онзи ден добре. Когато той се роди беше толкова лошо време. Беше студено и нещо предвещаваше, че някой от тях ще се появи. Не си спомням по-лошо време, въпреки че бях само един елфически войник - Кевин погледна изпитателно Ним от глава до пети. Наистина ли този човек беше решил съдбата на едно дете или просто беше помогнал съдбата на детето да просъществува в друга насока. Да не бъде смърт.
"Държах меча в ръце. Държах синия меч в ръце в празната стая. Хю го нямаше вече, мъртъв беше. Сестра му го беше убила. Но аз го помнех, той сществуваше чрез меча. Той е този, който го създаде. Стоях в тъмната стая, а снега навън се вихреше силно. Бях обещал на Вариаки, че ако роди детето аз ще го пазя. Каквото и да е. Сянката ме викаше от часове, но аз не можех да отида при нея. Бях съкрушен. И там в тази стая ме срещна тя и там се срещнах с бъдещия си приятел. Просто приятел. Бях младият елф в тъмнината. И в моите ръце беше паднало бремето да се грижа за едно дете. Той беше малко бебе тогава, не ме помни. И не знае кой помогна на майка му да премине през опасностите, за да го спаси. Малко бебе беше той тогава. Лилавокосо момченце, невинно лилавокосо дете."
- Нима си го видял тогава?Преди майка му да го спаси от тъмнината?
"Дали съм го видял?Кевин, аз го спасих от Съвета, когато те наскачаха да го заколят в ръцете на майка му. Оставих я да се бори с тях, а аз скрих детето добре. Стоях до него още от тогава, когато се чудех как да го стопля в зимния ден. Още от тогава нашите животи са свързани. Още тогава усетих, че част от мен изчезва с него, когато майка му го отнесе. Още от тогава моя живот е свързан с неговия. Това беше предсказанието."
- И ти както и Шайло, както и Алвар ръководиш живота му оттогава, Ним. Не мога да си обясня това.
"Нима Алвар е жив?"
- Винаги е жив, щом господарят му е тук и е добре. Ако Муртаг загине, Алвар също ще изчезне. Но не това е темата ни днес. Муртаг ще преживее доста преди да осъзнае кой е.
"Не ми се струва много. Денят наближава, чувствам го и ме е страх. Аз няма да мога да го спася, Кевин. Не и тогава. Ще бъда на негова страна, но няма да мога да помогна на своя приятел"
- Аз ще ти помогна, само ако Съдбата реши така. Но Ним, ти ще бъдеш с него, защото не можеш без това...Той също. И ще му помогнеш. Разкажи ми за бебето което не познавам?
"Е, Кевин..Какво да ти разкажа за тъмнината и нещастието на тъмната страна?Там всичко като че ли е на обратно. И всички се борят за живота си. Муртаг се роди в неподходящо време. А и беше нечистокръвен. Поредният. Бяха много по онова време, но малко по малко изчезват вече, защото всички владетели се стремят да ги премахнат от света. Не бива да остава нечистокръвно дете, защото може да претендира за трона. Муртаг също. И все пак усетих силата която напираше в него. Нещо непознато за мен дотогава. Нещо, което той носи и сега и ако аз ще се изправям срещу това няма да оцелея. Той е просто черният младеж с нечиста кръв и това е пътят, който следва. Видяхго онзи ден когато тя ми го подаде, за да реша съдбата му. Трябваше ли да го убие или да го запази жив. Бебето с лилавата коса което спеше тогава спокойно. И разбрах, че не това е съдбата му. Не смъртта...Не и смъртта..Трябваше да го защитя. Затова накарах Вариаки да го опази. А тя беше загубила дъщеричка преди него, та беше й трудно да загуби и момчето. Спасихме го...И един ден отново се срещнахме. Моят живот зависи от него, защото аз съм призракът на нещо различно, живеещо в него. Ако някой ден се върне към онова, което същност е, аз ще трябва да го напусна."
- Не говори така!Муртаг не би те оставил. Дори и да прескочи пропастта и да отиде на другата страна той ще вземе и теб. Не би могъл да оцелее, знаеш това. Не би могъл да оцелее сам!
"Няма да е сам...Но той идва, нека да спрем до тук. Не искам да чува този разговор"
Изчезна на фона на светлината, изпускана от крилете на Кевин, а ангела се обърна. По стълбите се качваше мъжа с лилавата коса и очи и държеше Скай усмихнато, докато детето спеше. Черният господар и детето на драконската царица.
- Заспа и реших да ти го върна. Не искам да му се пречкам в съня - обясни Муртаг тихо като подаде детето на баща му. - Време е да изчезвам, нека Арвен да не знае за това. Жив ще ме опече на бавен огън.
Засмя се, после скочи от кулата на гърба на Торн. Можеше да се поразходи още малко, преди отново да пропадне в бездната на очакването. Очакването на нещо лошо

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пон Апр 28, 2008 1:19 pm

- КЪДЕ Е ТОЙ!?!?!?!?!
Викът огласи целия замък и нямаше по-бесен човек от нея в този ден. Дори яростта на Ним не можеше да надмине нейната в този слънчев и прекрасен ден. Тя се изкачи на кулата и се огледа, а в очите й гореше огън, който рядко показваше. Нямаше по-яростен човек от нея. Как можеше да тръгне той..Сега, сам...Сам към Каз Модан?Тя знаеше, че той е там. Знаеше, че е сам. Сам с Ним, но елфът нямаше силата да го спре. Дни преди рождения му ден. Какво можеше да се случи?
На кулата имаше само още едно същество, а то не обърна внимание на яростта й. Твърде много ярост беше виждал през годините. Твърде много и това сякаш му напомни...Напомни му за всичко, което беше преживял. От момента, в който беше изгонен от своя свят и беше дошъл тук. Живееше с тях и продължаваше да живее дори и когато те вече бяха мъртви. Колко хора беше изгубилнаистина...Колко приятели...
- Събуждам се и без да знам накъде отивам, протягам ръка, отварям вратата и с бавни стъпки тръгвам навън. Обгръща ме адски студ. Вали дъжд. Една капка пада на челото ми, лекичко се търкулва надолу по нослето ми и стига до устните ми. Но това не е дъждовна капка, това е сълза... Вали дъжд от сълзите на всички страдащи хора по света. Плаче ми се, но от очите ми не излиза нищо. Дъждът обаче се усилва. Продължавам нататък с все същите бавни стъпки. Става все по-тъмно, мрачно и студето. На земята спи бездомно дете, сгушено под един картон. По-натам старица стои загърната в стария си шал до магазин за хляб и с треперещи ръце отброява стотинки в едната си длан. Мъчно ми е, но продължавам да вървя под дъжда от сълзи.
Тишината го обгради от всички страни и сякаш никой не го виждаше. Той не знаеше или не искаше да обърне внимание на стоящата зад него. Просто искаше да помогне, а нещата винаги се обръщаха на 180 градуса.
- Кевин...Какво е станало този път? - ако ангелът плачеше, то значи наистина имаше проблем. Не можеше да хаби сълзите си напразно. Сълзите, които имаха странни способности. Сълзите, които рядко пропиляваше на вятъра.
- Страх ме е да го загубя. Той е единственото същество, което ме разбра изцяло. Не Алзиеа, нито дори Куикнинг или ти, Арвен. Той...Странно е Белият ангел да дружи с черния господар, но факт е, че единствено той разбра моята същност. Вярвам му, ако щеш дори го мисля за свой брат. Понякога искам просто да ми се усмихне и да ми каже "Алемаро...Нека се върнем в нашия свят". Толкова много прилича на тях. Искам да го опазя, искам да го върна..Искам да отида в Каз Модан, но ме е страх...Не знам какво е станало с него.
- Кевин Ру Уърт! - тя се изпречи пред него с онзи яростен поглед, който я съпътстваше от тронната зала напред - Чуй ме страхлив и недоверчив ангел такъв!Мислиш ли, че това ще ти помогне?Бягай от тук, защото още веднъж видя ли те така без причина ще те накъсам на парченца и ще накарам дивите дракони да закусят с теб!Изправи се и се бори с живота както си правил години наред, изправи се и виж живота, опъни му се. Бъди инат ако щеш и без това вече ми станахте много. Изправи се и настигни Муртаг по пътя!
Ангелът я гледаше дълго, изненадано и изпитателно. Толкова дълго, че тя дори се запита дали това беше редно. Но след малко той сякаш се отърси от нещо, изправи се и просветна. На негово място изникна малък бял ястреб, който се издигна и изчезна в светлината на слънцето. Тя се засмя, беше успяла, после скочи на парапета на кулата.
- И да не си посмял да се връщаш без него!Имам да чета още много конско, докато успеете да ме усмирите! -подвикна след него, докато той изчезваше на път към Каз Модан. Беше й мъчно, но трябваше да го преодолее. Не случайно той й бе съпруг. Трябваше да знае, че нямаше да е лесно и не беше. Така че може би трябваше да свиква и да прави отстъпки от време на време. Нямаше сила да усмири духа им за приключения.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Сря Апр 30, 2008 7:17 pm

"И тогава той ще бъде краят"
- О не! - тя скочи и изпусна книгата. Не, разбира се. Тя не беше вярна. Не можеше да е вярна. Царицата изхвърча уплашено от Тронната и през един от прозорците загледа небето.Беше си синьо и прекрасно, само книгата навяваше тайнството на чернотата.
"И тогава той ще бъде краят"
Не искаше да я чете, но беше я прочела. Не искаше да мисли за това, но мислеше.
- Не са вопасност. Не са..Всичко ще е наред...Те ще се справят...Тя няма да се върне - но собствените й думи не я успокояваха. А нямаше силите да отиде там. Беше сама сред мрака на незнанието. Арвен си взе смело въздух и отново погледна небето. Сянката не беше там. Не трябваше да е там. А Муртаг нямаше да се хване...Той не беше глупав. Никога не беше бил глупав.
За миготново видя онзи ужасен сън. Сън ли беше или реалност?Съществото по-тъмно и от нощта?То живо ли беше?Дишаше ли някъде там или може би съвсем близо?Сянката...Или нещо по-чудовищно. Че имаше ли такова?Имаше. Наистина имаше.
- Господарке? - това я стресна и тя се обърна назад готова да изпищи. Сякаш този човек не й беше познат, а същевременно го познаваше. Енрике я гледаше внимателно и съсредоточено. - Господарке, има ли нещо?
- Ен...Енрике...Знаеш какво ми е. И се увеличава с всеки изминал ден.
- Можем да ви помогнем!
- Не...Нито ти, нито Лука. А като говорим за него...Сигурна съм, че Лука Матей Томас едва ли ще бъде с мен дълго.
- Какви ги говорите?Лука е ваш предан слуга.
Но тя не можеше да повярва в това. Все още виждаше онази стара побеляла картина, която разбираше едва сега. Онази огромна прашна книга чак сега можеше да бъде разчетена изцяло. Тя виждаше красивите букви на нечия непозната ръка. Виждаше рисунката, изобразена от нечий ясновидски ум. Съществото в дългата черна мантия. Съществото с дългите лилави коси. С лисицата в краката му, мечът в ръцете му. С двата ястреба на раменете си - черният и белият. С русото същество от дясно и синекосото от ляво. Лука нямаше да е с нея докрая. Единден той просто щеше да я остави може би и да застане от лявата страна на бъдещия Муртаг Моуси. Но откъде знаеше това?Тя не можеше да го предскаже...Но го усещаше.
- Надявам се да не пострадат. Дано там няма никого

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Нед Май 04, 2008 6:58 pm

Разгромиха орките бързо, както винаги. Тя постави шлема на масата и въздъхна. Толкова тъпи същества не беше виждала.
После се изправи и се заоглежда. Отново този глас. Отново този повик.
"Защо не му позволяваш да си спомни?" - гласът отвъд дълбините. Плашеше я, тревожеше я. Но той не й даваше мира, това му харесваше. Който и да беше.
- Никога няма да му го позволя!
"Но рано или късно ще го направи" усети нещо като докосване, обърна се, нямаше никого. Нямаше никой, никъде.
- Кой си ти?Покажи се!
"Стахувам се, че не мога." гласът се засмя, после с бясно свистене нещото показа, че си е отишло. Тя се огледа притеснено, после отново седна на трона.
- Докъде го докарах? - замисли се на глас. Знаеше кой е Муртаг, знаеше кой е Кевин. Знаеше, че в замъка й има първокласен убиец. Все пак въпреки всичко седеше на трона, извоюван с кръв и сълзи.
"Докара го до това да бъдеш пазена от чужд ангел и да държиш в ръцете си един страшен наследник. Да си играеш с черния наследник като с кукла на конци. А също така и до това да не можеш да заспиш нощем заради кошмарите, че Никравзи може да те заколя в леглото" отново този глас. Не си беше отишъл. Защо я мъчеше?Какво искаше от нея?
- Поне ми кажи кой си?Целите ти са ми ясни, но не те познавам.
"Не го искаш. Не сме се виждали и няма да се видим никога. Запомни думите ми!Ти ще умреш преди да се появя аз. Ще бъда по-дълголетен от теб, царице на дракони. Дъщеря на дракони."
- Преди да се появиш?Нима си нероден?
"Не ме разбирай погрешно. Разбира се, че съм роден, вече съм голям. Ще се появя когато злото падне. Тогава ще изгрее и моята звезда. Сега е рано. Твърде рано. А междувременно Скай е в опасност"
Тя скочи и се услуша. Някъде отгоре ставаше голяма врява. С ужас изхвърча от залата. Зелената магия на Енрике поглъщаше коридора. Нещо ставаше там. Опита се да премине, но се успяваше.
- Енрике усмири се малко! - изкрещя през плътната зелена завеса, но никой не я чу. Като гръм от ясно небе се появи и той. Синекосият й най-доверен пазач. Тя го обичаше, обичаше своите приятели. Обичаше го и за това, че идваше навреме. Чистата бяла магия прекърши зеленината и Лука влетя в коридора. След миг всичко беше наред. Но Енрике никога не каза кой е бил нападателят. Спомена само:
- Същото това присъствие, господарке.
И Арвен разбра. Този тайнствен глас не стоеше безучастно зад кулисите

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пет Май 23, 2008 2:46 pm

Беше се надвесила опасно от прозореца и викаше на стражите долу. Дори беше готова да падне. Да..Това беше вече тя. Наистина младата драконска царица и никоя друга. Никой друг нямаше да се облече така, напук на собствените си правила и обичаи. Никой нямаше да се надвеси и да крещи от прозореца докато всички важни клечки спят само на една ръка растояние. И едва ли някой щеше да избере да се упражнява в дуелиране точно когато всички се нуждаеха от почивка. Но тя беше Арвен, а щом беше тук, беше й простено. Те знаеха коя и защо е такава. Свикваше се, тя се държеше добре само ако в замъка имаше други гости от други царства. Но когато дните бяха нормални...
Мечът излетя от ръката и се заби в дървените врати, а тя падна дишайки тежко. Младежа пред нея остави своя меч и я доближи.
- Все повече отслабвам..Скоро няма да мога да държа меч...Нещо става с мен. Не мога да стрелям както преди. Дори се наложи да помоля Муртаг да стреля вместо мен с лъка. А сега ще загубя и ръката. Каква царица ще съм аз тогава?
- Предполагам, господарке това си има обяснение. След като...
- Да...След като родих.. - тя се замисли и с радост прие подканата да се изправи. - След като родих нещо се случи с мен..Нима се превръщам само в подобие на предишното..Което някога бях?Ами когато бях толкова млада..Още тогава държах лъка в ръце, за да извоювам трона си. Морзан го беше завзел, но го спечелих аз. Сега вече очите ми отслабват, а ръката губи силата си. Каква е причината Енрике?
- Според мен причината е в това, че трябва да бъдете майка на детето си, а не войн за кралството си. Нима ще оставите детето, за да тичате след войниците с риск за живота си?Спомнете си това, което правихте преди. Сега няма ли някой, за когото ви е грижа?Нима ще жертвате живота си и ще оставите детето?
- А не мога ли да остана войн на кралството си и майка на детето си едновременно?
- Двете неща са трудно съвместими. Но щом губите силата си най-разумно ще е да оставите защитата на кралството на друг.
- Съпруга ми ли имаш предвид, Енрике?
Младият елф кимна с глава, макар че тя не го виждаше, гледаше замислено навън през огромния прозорец. Така и така знаеше отговора.
- Но може би и Кевин не е добър избор за тази работа...Кевин, макар и да е ангел на години е все пак млад. Не заслужава ли и той да се радва на детето?
- На война тръгват мъжете, но не и жените..Знаете тази дълга история. Но аз знам, че има и блестящи войни с облик различен от мъжкия. Господарке Арвен. Не само Кевин може да поведе войските към изгряващото слънце. Изпратете мен, изпратете Лука или който и да е войник от кралството и той ще го защити с цената на живота си.
- Знам...Едно време имаше един човек, който яздеше този голям червен дракон - тя кимна към дракона, който се припичаше в двора, но изглеждаше така разтревожен, че изобщо не го задържаше тук. - Този мъж беше най-странното дете, което бях срещала. И все пак разумно..Много повече от мен...Слаба съм сега..Но и преди съм била слаба. Винаги се чувствах слаба. Имах смелостта да поведа своята армия, но ме беше страх да вляза в бой, пък макар и друго да изглеждаше лицето ми. Ако не бях срещнала него щях да съм пред теб сега с бяла рокля на цветя, с венец от лилии на главата. И щях да се радвам на слънцето и живота, да стоя край люлката, никога не хванала нито един меч. Но той ме промени..Не казвам, че беше за лошо. Исках да му подражавам. Исках, защото виждах нещо, което ми харесваше..Но никога не достигнах до него...Защото той не е като мен..никога не го достигнах. - тя се обърна шеметно и тръгна към трона. Бързо коленичи пред него и издърпа някакво странно сандъче от незнайно къде. Енрике я последва бавно и спокойно, колко често говореше тя за Муртаг в последни дни, когато тя и Кевин очакваха нещо да се случи с лилавокосия. Какво, Енрике не знаеше.
От съндъчето тя вадеше различни царски принадлежности. Жезълът, който в царството се показваше рядко, даже никога досега. Беше къс и изключително тънък, завършваше с бял диамант, който блестеше леко. В това съндъче беше и короната. Това беше златна корона, лека, но богато украсена с рубини. Имаше и пръстен, който Енрике не си обясняваше. Царицата се изправи с нещата в ръката си и изхвърча нагоре към северната кула. Енрике реши да я остави..Осъзнаваше, че това можеше да е важно за нея.
Тя занесе нещата в една от стаите, остави ги на бюрото и набързо надраска някаква бележка, като я закачи на доста видно място. После влезе в своята стая, взе пътническото си наметало и подсвирна на Бриам от прозореца.
- Лука! - целият замък беше огласен от този вик - Стягай пет-шест дракона!Една малка екскурзия ще направим!
- Какво? - извика някой от долу, а звукът беше съпроводен от пукане на огромни сапунени балони.
- Чу ме!!!!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пет Май 23, 2008 5:00 pm

- Това е глупаво..
- Спокойно..Не отиваме на никое опасно място като Муртаг.
Драконът й летеше бързо, а тя се усмихваше. Всичко беше прекалено напрегнато. А онова място я зовеше.
Беше отново този стар магически кръг, изписан с онези странни руни. Беше заобиколен от треви. Накара драконите и Лука да изчакат настрани, самата тя стъпи смело върху това старо място на магия. Изненада се, когато нещото, което отдавна и никога нямаше да работи вече проработи. Показа й нещастието и тъмното небе. Едно тъмно небе със същите звезди. Но долу го нямаше замъка, нито пък познатите й села и градове. Имаше само леки палатки много надалеч, а тя сякаш беше една от хората, които обикаляха наоколо. Беше тъмно и нямаше дракони. Само хората.
"Започна се с хората. Преди тях бяха само животните" спомни си думите на един човек, който беше преживял всичкото онова минало по особено запомнящ се начин. Той беше и централната личност в онази история. Защото сега тя беше сигурна, че вижда нещо. Небето се беше озарило внезапно и нещото падаше надолу. Като падаща звезда, която имаше намерение да разбие земята на парчета. Ярка и никога невиждана досега. И никой повече нямаше да я види. Приближаваше се. В един момент тя стоеше под нея..Щеше да я смаже..Светлината я заслепи...И се оказа върху студения камък, някога служил за тази магия. Още чуваше шума от удара, а този шум беше чут тогава на километри от това място. Арвен можеше да е сигурна в това
- Какво е това място, госпожо? - прекъсна мислите й Лука, като оглеждаше с безпокойство зад нея странните руни.
- Някога е било портал..Чувал си тази история?Не, не е портал, Лука. Да ти кажа ли истината?Едно време от небето паднала бяла светлина. Светлина, която озарила нощното небе на стотици километри. И се разбила на това място. А после вече не било звезда..
- Кевин?
- Бързо разбираш нещата. Дойдох, защото тук се чувствам най-добре. Нещо ме кара да идвам, когато съм объркана.
"Защото те е страх" стресна се и отскочи от камъка, а Лука извади машимално меча, готов да защитава, ако се наложи. Но нищо друго не се случи.
- Има ли..някой? - тихо попита Арвен, след като тишината се задържа твърде дълго и вече не се понасяше.
"Разбира се. Не се плаши...Не съм като онзи, който иска от теб да пуснеш Муртаг и да го хвърлиш в бездната"
- Тогава.... - тя се приближи и погледна камъка, руните на който започнаха да блестят - Ти си ангел?
"Радвам се, че се разбираме, царице Арвен...Приветствия от този свят...Аз съм, помниш ли ме?"
- Не..
"Ако беше казала обратното щеше да е странно. Казвам се Ремур...Аз съм ангелският принц и аз изслушвам неволите ти, когато си сама"
- Н...Наистина ли?
"Щом ти казвам..От хиляди години бдя над този свят. Мислиш, че ще оставя най-добрия си приятел сам?Лъжеш се...Не можах да му помогна, но поне мисля, че когато има нужда от мен ще ме намери. Запомни думите ми Арвен..Ти ще умреш..Скоро ще изчезнеш от онзи свят завинаги. Бъди сигурна"
Царицата потръпна, но запази сериозността си и се доближи.
- Значи Ним беше прав?
"Не...Неговото момиче беше право. Ним не е пророк, Арвен..Но някой друг е и той е свързан с този някой. Не искай от мен подробности. Това ще се случи след години, а ти няма да си там вече. Не мога да ти разкажа нищо за Ним, Муртаг, тайният ти навестител..За кого и да е. Въпреки, че знам достатъчно. Аз съм ангел, а правилата ми са строги. Джейдън Джей, Соуске Итошки, Елвенор Скалвин, Роланд Колд, Морган Лех или Кевин Ру Уърт бе прогонен отдавна, той и аз си приличаме..Но за разлика от мен той има свобода, за която аз само мечтая. Има свободата да вземе свое решение без да се съветва с закони"
- Чувала съм за елфическия войн Елвенор Скалвин. Чувала съм и за Роланд Колд, първи по важност войн при баща ми. И за Морган Лех, отново елфически войн..За него също съм чела..Това е една и съща личност?
"Една и съща, която стои до теб сега и ти държиш сина на тази личност в малката люлка в стаята ти. А същата тази личност под друго име спаси родоначалниците на драконския народ. Под друго име стана кръсник на първия тъмен господар"
- М..Моля?
"Хей, някой да се хване!" засмя се гласа, а после още дълго се смя на оплашената физиономия.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Нед Май 25, 2008 4:45 pm

"Кой е онзи..който водиш със себе си?"
Лука едва ли можеше да чуе ангела, Арвен беше забелязала това, затова се стараеше да не изглежда изглупяла.
"Той е мой войник...Водя го със себе си, защото се страхувам..Губя способностите си"
"Способностите ти са запазени за последното. Когато дойде онзи момент...Искам да бъдеш силна, господарке на драконите. Можеш!Колкото до Лука Томас..."
"Как позна?"
"Първо, защото той ти е близък и второ, защото не мога да сбъркам екзотично оцветените му сини коси. Знам и повече от теб, аз съм принц, а не какъв да е. Аз все пак трябва да се справям със своя народ. Не можеш да си представиш колко немирни са ангелите тук..Ако всички можеха да претърпят онова, което стана с Алемаро, щяха да бъдат по-разумни"
"Искаш да кажеш, че си присъствал"
Не последва отговор, Арвен счете, че на онзи от другата страна му е тежко да говори за това.
"Опитах се да помогна..Но нищо не постигнах..."
"Разбирам..Защо ми каза името си?"
"А защо не?Ти си там, а аз съм другаде..Вече съм пазител и няма от какво да се страхувам. Аз знам кого търси Кевин и знам къде може да го намери. Но не мога да се бъркам в това, надявам се да разбереш. Пази се!"
Същото беше изкрещяно и от Лука, който досега се беше оглеждал разтревожено. Тя залегна инстинктивно, докато върху тях връхлиташе цяло ято малки черни птици. За войникът като Лука или Муртаг, които бяха живели по границите в продължение на няколко години това означаваше само едно - съгледвачи. За Арвен това обаче беше ужасно. Какво й ставаше?Всичко беше ужасно...Вече не беше войн, беше го усетила. Лука беше нападнат от тези птици, а и тя също. Вече болеше. Преди с настървеност можеше да се изправи и да ги посече. Сега болеше, за пръв път сякаш изпитваше болка. Драконите се понесоха във въздуха, а Лука се помъчи да махне птиците от нея. Успя след дълги мъки, защото те го кълвяха където свареха. После я покри с наметалото, което носеше за да я предпази от това, което следваше. Драконите изреваха и избълваха струя огън. Петте дракона покриха царицата и Лука с огнени струи. Птиците мигом изпопадаха. Арвен беше невредима.
- Добре ли сте, госпожо? - чу до себе си изтощения глас на пазача си и се размърда изплашено. Лука беше й обърнал гръб, беше целият изкълван и лежеше върху меча си.
- Ти добре ли си? - Арвен отметна наметалото и го обърна, без той да се съпротивлява. - Целият си изкълван...Не ми изглеждаш много добре, Лука.
"Дай го тук" предложи ангелът, нарекъл себе си Ремур, като камъкът отново засвети. Тя не помнеше как и с коя помощ беше помогнала на Лука да стане, но факт беше, че беше оставен върху светещата каменна плоча с руните. Тя не знаеше какво беше чул той там, нито пък дали беше видял нещо. Магията го беше покрила, същата тази бяла магия, която понякога използваше Кевин, след поредното спречкване на Муртаг с някой. Ремур все пак също беше ангел. Не се наложи да чака дълго. След миг той беше напълно здрав..Наистина здрав.
- Никак не е безопасно... - започна веднага, след като магията изчезна.
- Да, да... - поклати заканително глава Арвен, все пак се радваше, че го вижда - А ти внимавай следващия път какво ще правиш...Вие там по границите имате ли ум?
- Не, за да се впускаме стремглаво в битка - после се засмя и я последва към драконите, докато царицата се мръщеше на нещо.
"О и Арвен" прозвуча отново от камъка "Той е прав..Не е безопасно..Нищо не е безопасно..Така че грижи се за сина си и внимавай какво ще правиш с тези хора. Искам да пазиш този човек и всички останали някога работили по границите. Важно е..."
"Но някои са мъртви..А някои действат неразумно" каза си го на себе си и последва издигналия се в небето Лука "А аз по-добре да се опитам да намеря себе си..Какво ми става господи..."

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Нед Май 25, 2008 5:33 pm

"Имаше едно време, когато по границата имаше легиони. Не, че сега ги нямаше, но тогава всичко беше различно. Тогава в една малка къщичка, където стояха войниците имаше едно момче, което стоеше в ъгъла. Стоеше в ъгъла и се сърдеше. Защо?Защото не му даваха да опита едно питие. Защо?Не беше ли достатъчно голям?Та беше влязъл в армията!
Той сякаш не знаеше, че тук децата влизат в армията още на седем годишна възраст, но му предстоеше да го научи. Момчето имаше сини коси, дълги и сини, та му придаваха вид на войн от страната на Сянката..Е, така се шегуваха с него, защото по онова време Ним и Гламдринг ги познаваха навсякъде, а елфът имаше подобна прическа.
Никой не обръщаше внимание на младия Лука Томас, взет на служба от доста скоро. Всъщност семейството му не искаше това. Не искаха, но той беше избягал от тях. Не беше получил униформа още, затова носеше стар пуловер и дебели панталони, с които се чувстваше зле. Само че нямаше как да има като дрехите на онези, които сотяха около него и се веселяха. Нито пък като ризниците, окачени на стените. Нито пък някога се надяваше да носи знака на драконското царство избродиран върху някое черно палто. Беше много суетен по онова време, но беше още млад...
Разговорите секнаха, когато вратата се отвори с трясък и от там нахлу сутрешната светлина на слънцето. Главите се обърнаха натам. Влезе нисичък човечец със странна висока и смешна шапчица. Но на никой не му беше смешно. Царският вестоносец..Това беше той. Тъкмо щеше да обяви коя важна личност идваше насам, а някой постави ръка на рамото му и го спря.
- Не съм толкова важен - засмя се някой от вън и вестоносеца му направи път да мине. Отначало не го видяха добре. Приличаше на истински разбойник, някои дори понечиха да извадят оръжия. Но после привикнаха към светлината. Първа се окопити "граничната вестителка". Момиче, приближено на царицата, което имаше за задача да я информира какво се случва по границите.
- Ти!?Тук!? - каза тя, по-точно извика, после заобиколи масата и огледа мъжа пред себе си - Значи се върна?
- Разбира се...Какво да правя далеч от вас, м?Все пак имам да уча още..Учителю? - погледна зад рамото на момичето към масата и един леко стар човек с важен вид. Важен беше с тези червени пера на шапката си, които стояха там само защото собственикът обичаше да се шегува с това. Старецът се изправи и доближи новодошлия. Другите също се изправиха. Изглежда всички го познаваха, освен Лука разбира се. Но той скоро също щеше да си спомни, че е виждал мъжа някъде. Другите приветстваха мъжа в светлината, той им отговори, след това се насочи към изненаданото момче в ъгъла.
- Здравей, Лука...Чух, че моите приятели нещо се шегуват с теб..Но виж, аз за разлика от тях съм добродушен. Какво ще кажеш да премериш това? - този поток от думи беше нетипичен за този човек. Поне Лука мислеше така. Лилавокосият пред него държеше дрехи точен размер.
- Но..Ти говориш? - Лука беше виждал Муртаг и преди, когато беше отишъл да намери дракона си при Пещерата на яйцата. Муртаг му се усмихна
- Говоря..И там също говорех, но с друг глас..Който викаше за помощ. Но ме измъкнаха от там, за да дойда тук. Добре заварил, Лука."

- Е, благодаря..Не съм чувала много за границите по онова време.
- Моля, госпожо..Мога да ви разкажа толкова много случки..А пък не може да се опише какво ставаше по време на почивка и..в банята...А когато си лягахме..И имаше случай в който всички изпопадаха от леглата, защото някой ги беше пробил. Госпожо, по границите противно на слуховете беше страхотно.
Арвен погледна Лука, който загледан в небето си спомняше отминалите дни.
- Разбирам..Значи съм била изпратила Муртаг отново на купон..Ех и той с един късмет...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пон Май 26, 2008 9:28 pm

"Какво криеш, Кевин?"
Тя отново се беше усамотила, детето спеше тихо в люлката си. Но това не я успокояваше. Виждаше пред себе си отново тази книга. Тази книга царицата разглеждаше откакто ангела й беше издал тайната. Не можеше да си представи Муртаг в тази светлина. Можеше, но предпочиташе да не го прави. Но знаеше, че Кевин или Ним крият нещо от нея. Колко тайни?Кога щяха да се върнат?Кевин й липсваше. Така и не бяха успели да бъдат заедно както трябва. Винаги изникваше нещо. Или тя имаше прекалено много работа, или той беше зает с Муртаг...Защо винаги тичаше след него?Не му бе пазител?Това вероятно малко изнервяше Арвен. Но тя нямаше шанс да победи в тази битка. Не можеше да измести Муртаг от съзнанието на Кевин. Макар за ангела и семейството да беше важно, той мислеше и за другото си семейство, а това бяха Муртаг и Ним. Защо?Царицата нямаше и на представа.
- Трябва да отида! - възкликна и понечи да вземе бронята от стената, но ръката на един човек я спря. Беше забравила, че Енрике е наблизо.
- Не!Царице вразумете се!Няма да ви позволя да отидете в Каз Модан. Обещавам ви, че всичко ще е наред.
- Но...
- Този път вие ще ме послушате. Успокойте се, легнете, заспете...Ако Муртаг е отишъл там, той има причина.
"Има разбира се. Това съм аз" включи се отново онзи глас и се разсмя. Арвен почервеня и се заобръща на всички страни гневно.
- Кой си ти?Къде си?Покажи се! - закрещя, дори разбуди детето. След миг то отново заспа под звуците на нещо друго.
"Отговорих ти вече, че не мога. Не си ли доволна?Ние сме равни, аз и ти. Той ти е равен. Муртаг. Кевин е по-могъщ от теб, дори Ним е по-могъщ от теб. Защо?Той е владетел, но по-велик от теб. Короната, която стои на главата му е по-могъща и неговата воля е по-добра от твоята"
- Напуснал е царството си и вече няма корона. Той ми е подчинен!
"Подчиняваш другите владетели като играчки. Първо Муртаг, заедно с Ним, сега Мелиса. Докъде ще стигнеш..О, ясно..Искаш да покориш и мен"
Мъжът се засмя, после изчезна отново. Царицата се хвана за главата и се строполи в близкото кресло
- Всичко това е толкова..толкова...
- Спокойно, господарке..Рано или късно..Аз ще го намеря и ще ви избавя - Енрике изглеждаше сигурен, макар че смехът на непознатия избухна след думите му като далечно ехо.
- Ако Съдбата ти отреди. Макар че твоята съдба ще бъде да пазиш моето дете.
- Това бих искал за себе си. Вярвайте ми. Моята сила ще стигне, за да го опазя, дори да загубя себе си
- Чуваш ли2 - Арвен надигна глава след миг - Нещо отвън?
Елфът я изгледа странно, но отиде до прозореца да погледне и се вледени. Отдръпна се бързо и скочи. Значи все пак имаше опасност. Не кой да е..Беше Вейлън. Вейлън, но без Кейти. Това значеше, че тя не е наблизо..Че е някъде другаде.
- Каз Модан.. - отново предположи царицата, но не можеше да отиде там. Знаеше го, макар че не й се нравеше

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Чет Май 29, 2008 1:46 pm

- Говори!Говори веднага!
"Никоя от глупавите ви магии няма да ме сплаши"
Кучето стоеше завързано с дебелата верига и изглеждаше така, сякаш се смее. Енрике го гледаше гневно, а до него Лука беше готов да го нареже на парченца. Въпреки това съществото гледаше право към царицата на трона и сякаш се бореше с нея
- Той ни бави...Бави ни, за да не можем да помогнем на човек в нужда..Ако Муртаг...
- Ако Муртаг е в беда там - прекъсна го Арвен, която досега беше гледала към кучето - Кевин ще му помогне, а ако не може някой ще сесвърже с мен. Не могат да не го направят, вярвай ми. Вейлън има друга цел. Отклонява вниманието ни, за да Кейти да победи враговете си.
Кучето изръмжа, но нищо не каза. Наистина Кейти беше там, но съществото вече не беше сигурно дали не са я хванали. Ако бяха нещата щяха да се усложнят. Какво замисляше той?Постепенно вниманието му се отклони от тази тема и се насочи към синекосия Лука и неговия меч. Беше дълъг и тънък, точно като този, който Мерик носеше от някое време с голяма гордост. Не, този не беше изработка на Динзел. Но не беше и драконски, нито пък на някой от другите познати народи.
"Кой си ти?" отправи кучето въпроса си към младежа, а онзи му се ухили насреща.
- Драконски ездач - каза, имитирайки много добре гласа на съществото. - Ездач с малко повече привилегии.
Не каза какви. Никой не знаеше, нямаше и да знае. Не трябваше. Кучето се развихри. Магията, която беше крило досега излезе наяве. Енрике побърза да защити детето, между кучето и царицата остана само дългият тънък меч. Арвен беше беззащитна. Затова Лука не можеше да я остави.
"Странно име имаш ти, Лука Матей. Защо?"
- Лука Матей Томас?Какво му има на името..Да знам, малко религиозно се пада или нещо подобно...Лука, Матей, Тома...Семейството ми е силно вярващо. Затова не искаха аз да бъда войник. Можех да бъда свещенник. Но не името прави човека, човека не може да бъде това, което му заповядват.
Кучето изръмжа, готово за битка и се насочи свирепо към меча, само него виждаше. Беше глупаво от негова страна. Защото Лука не си поплюваше и замахна. Кучето излетя и се удари в стената, а от раната потече кръв.
- Ако ти е мил животът ще бъдеш добро куче, Вейлън - Лука оставаше се така спокоен. Този път трябваше да повярва в уменията си, никога не го беше правил. Като малък го бяха подготвяли за свещенник. После, бягайки и отивайки по границите беше разчитал на Муртаг и компания. Сега обаче беше сам. Не беше нищо ново, само врагът беше леко по-могъщ. Но не чак толкова. Знаеше, че можеше да победи.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пет Май 30, 2008 2:14 pm

Кучето излетя и се удари в колоната, което накара залата да се разтресе. Вейлън падна в основата и остана неповдижен. Лука кимна на други двама мъже и след доста внимателно промъкване кучето отново беше вързано и взето под прицел.
- Осъзнаваш ли, че господарката ти е в капан? - заинтересувано попита Лука като прибра меча.
"Това е нашия план"
- Така ли?Няма да успее..Знам какво искате да направите. Знаете, че Муртаг и Кевин, както и онзи русокосия разбира се са там. И целите да ни разтревожите, за да тичаме да им помогнем. - синекосия се усмихна и приклекна до кучето - Но няма да стане. Забрави ли, че един ангел би могъл да предвиди ситуацията много по-добре от теб?
"Нямат шанс. Защото този път няма да им се размине"
- Запознат съм с вълчата магия. Но щом Кейти е там без теб няма страшно. Никой друг няма да им попречи помни.
Той се изправи и изчезна през вратата. Арвен се така го следеше с очи.
- Странен е, нали? - това я накара да поскочи. Бром се беше облегнал на трона и белеше една круша доста старателно.
- А какво да очаквам. Всички, които ти си изпращал на някъде стават едни такива...Първо онзи Дрейгън Дроу, после по границата...Какво правиш на хората..От Муртаг вместо книжен плъх направи войн. А от Лука вместо свещенник направи магьосник. От ангела направи човек.
Стареца се засмя тихо, после отхапа и запази отговора за себе си. През това време вратата отново се беше отворила и на прага стоеше едно момче. Отначало изглеждаше като някой друг..много отдавна...Но за разлика от този някой, детето се приближи и се поклони, като свали шапка.
- Съжалявам за закъснението, госпожо. Но..Къде е той?
- Мерик!Най-сетне!Къде се изгуби...Боже, той щеше да ме убие - царицата понечи да се изправи, но за миг усети слабостта си и остана на място. Отново й се беше завъртял свят.
- Аз се върнах. Но изглежда брат ми сам се е изпекъл на шиш, защото го няма. И Кевин не намерих. Къде са?
- Те...Такова...На мисия..
Детето я изгледа изпитателно, от което тя разбра, че лъжите не работят. Какво им ставаше на днешните деца?
- Ясно..Пак е отишъл някъде, където е забранено..Омръзна ми!Може ли..Може ли да отида при Енрике...
- Енрике.. - тя почервеня сърдито, но кимна. Скай беше нейно дете за бога..Кръсникът обаче беше доста привързан към него. Не само той. Когато детето излезе отново се обърна към Бром.
- Дали и от него ще направиш нещо, а?
- Не...С него ще се занимава Муртаг...
- И си сигурен защото...?
- Защото попитах Елмазия. - при името царицата се смръщи и обърна глава.
- Казах ти да не се съветваш с нея!
- Но тя има тази дарба, защо не я използва?Плюс това там живее още някой доста интересен персонаж, но тази тема нека не я засягаме. Муртаг ще се грижи за Мерик, аз съм твърде стар вече. Пък ти го знаеш, защо иначе не ме избра за кръсник. Да, признавам си, Енрике също не е един много добър избор, но...Сигурно смяташ, че има потенциал, но е млад.
- Със сигурност няма да сложа Муртаг като кръсник!
- Е, не говорех за него, за Лука говорех.
- Ха, Лука!Ти май нарочно искаш да ми пробуташ онези, с които си се занимавал въпреки волята им?
Мъжа отново се засмя, така че сложиха край на разговора. Сега имаха по-важна задача и тя беше свързана с Вейлън

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Пет Май 30, 2008 10:21 pm

"Всичко беше в мъгла. Тя се въртеше уплашено и объркано. Къде беше това място. Нищо не виждаше. Чувстваше, че стъпва по нещо меко. Нима беше сняг?Беше мъгляво и нещо навяваше страх. Арвен се обърна отново. Там някъде имаше светлина. Понечи да тръгне натам, но внезапно беше сполетяна от видения. Образи. Беше Енрике, който упражняваше сина й в дуел с някакво оръжие. После идваше ред и на Кевин заедно с някакъв странен човек. Те стояха на върха на висока планина и правеха нещо срещу черното небе. Внезапно жената чу звук. Идваше зад нея. Беше мъгляв образ, но бързо се доближаваше и тя не успя да залегне когато трябва. Един двуостър меч отряза няколко косъма от косата й, а човекът застана неподвижно на няколко крачки зад нея. Беше Ним. Червените му очи я стрелнаха за миг, после той обърна глава, сякаш не я виждаше. Някой друг пристъпваше към нея, носеже жезъл в ръка. Дълъг и черен. Със синя светлина, която осветяваше сините му коси. Лука не й направи нищо, просто я подмина и опря гръб на Ним, после я погледна с уверен и отнесен поглед. Сега към нея идваше още някой. Какво ставаше? Той не се доближи, просто я заобиколи и отново се скри в тъмнината, но Арвен усети същата тази несигурност и страх. Това беше човекът, чийто глас толкова често я смущаваше. Дори и сега той се смееше, докато обикаляше в тъмнината. Но нямаше време да го гони, а и краката й бяха все едно от желязо. Към нея се приближаваше още един човек. Беше много млад. Млад и изключително енергичен, странник. Никога преди не беше виждала подобен човек. Той имаше черни коси и странни леко сиви очи. На китките на ръцете си и на краката си имаше изрисувани с боя сини ленти. Сякаш затворник, човек провинил се в най-лошото. Той се доближаваше тихо, беше бос. Що се отнасяше до облеклото - имаше къси панталони и стара блуза без ръкави. Беше навлякъл и червено палто, което не го пазеше, но му придаваше вид на непукист. Той скочи шеметно и я прониза точно в ръката, след което застана до Лука. Тримата насочиха оръжията си към нея. Вероятно щяха да нападнат, но точно тогава ги стресна стар човек. Той направо се сблъска с треперещата от болка Арвен и я разтърси
- Бягай!Бягай, глупачке!Убийците са тук! - после я остави и побягна напред. Не беше изминал и няколко крачки, когато една малка сянка се появи, стреля и го уцели. Онзи падна мъртъв. Онези тримата се усмихнаха и отново вдигнаха оръжия. Когато отново искаха да нападнат, бяха отново спряни. Черна сянка прелетя над тях и застана между Арвен и тримата войни.
- Чака - беше единствената дума на това крилато същество, приличаше на ангел, но в тъмнината повече на демон. Ним прибра меча, Лука свали жезъла, а последният нямаше избор, освен да ги последва. Те погледнаха към Арвен и кимнаха. Не кимаха на нея, а на някой зад нея.
- Достатъчно игри. Ним наляво. Лука надясно. Муген, продължи напред. Ти, Педро идваш с мен. Ще хванем драконите дори това да е последното, което ще направя - заповяда гласа и се обърна, като изчезна в тъмнината, както беше направил онзи със смеха."

Някой я поля със студена вода и тя се задави, а после се изправи. Беше Енрике
- Госпожо, сериозно вече вдигахте пушек. Какъв сериозен сън - май се шегуваше, но тя го взе на сериозно.
- Да...Пушек.. - промълви, спомняйки си мъглата. Ним?Лука?Тайният глас, старецът, Енрике, Скай, Кевин, непознатият до него, момичето с лъка. И накрая мъжът в мъглата. Това се връзваше, но в какво. И как?
- Има ли нещо госпожо? - прекъсна я отново Енрике, изглеждаше притеснен
- Не, къде е Скай? - опита се да бъде спокойна, не успя, но се постара.
- Точно затова идвах. Елате, госпожо, той чака.
На отиване тя срещна за миг очите на Лука, докато се разминаваше с него по стълбите. Трепна, още си спомняше съня. А защо Ним беше червеноок. И кой беше Муген? Реши да опита.
- Лука! - извика го, когато най-сетне се реши и синекосия се обърна. - Моля те, направи ми услуга. Намери мъж на име Муген. Ако го намериш не го довеждай, дори не ходи да го притесняваш. Искам просто да знам дали има човек с такова име.
Лука я изгледа странно, но кимна и тръгна да се подготви за път?Какво си мислеше Арвен?Ами ако този Муген все още не беше роден дори?

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Съб Май 31, 2008 3:17 pm

Детето си играеше с някаква малка връзка, но тя сякаш не го виждаше. Цялото й внимание беше насочено към вратата и кога тя щеше да се отвори. Отвори се!Това я стресна, въпреки, че го очакваше. С голямо усилие си наложи да не се изправя и да погледне уверено Лука. Знаеше, че младежа ще донесе нужните новини.
- Намерих търсения - каза просто й подаде на Арвен един стар свитък - И видях момчето.
- Момчето? - попита тя учудено, когато пое свитъка.
- На 5 е. Малко чернокосо хлапе със сиви очи. На китките си има сини ленти, знак, че е дете на бандити. Но е добро хлапе, поне според мен. Носи къси панталони и бяла блуза с голямо червено палто.
Царицата потръпна, толкова подробно описание. Този човек беше същият като в съня й. Разгъна свитъка с нарастващо безпокойство. И почти не припадна от изненада, когато видя рисунката. Върху нея същото това дете държеше малък меч - дървен, играчка. До него, хванал го за раменете стоеше и Муртаг с дрехи, подсказващи, че рисунката е направена преди около три години. Изглеждаше щастлив, а очите му изразяваха онези луди пламъчета, които Арвен така добре познаваше. Мъжът изглеждаше наистина щастлив. Беше облечен в дълго черно наметало, пътническо, изглежда се връщаше от визита при нея. Само тогава трябваше да бъде "официален".
- Какво прави Муртаг с това дете?
- Господарке, знаете ли нещо за рода Тир`ре?
- Тир`ре?Да.. - тя трепна и се изправи. - Онези драконови ездачи, прокълнати да не се съюзят с драконите. Те са прогонени, те не са желани. Но магическата им мощ. Ах каква магическа мощ имат те, наистина! Говори се, че някои могат да усетят силата на всеки човек..И какви ли не други способности.
- За съжаление това не са само слухове. Истина е, аз самият бях при тях, преди време. Всъщност присъствах и на рисуването на тази картина. Тир`ре са опасен род, който е способен да унищожи всички ни със своите способности. Ако се обърнат срещу нас бог да ни е на помощ, наистина. Но пък ясно си личи, че са добронамерени към някои хора.
- Защото той е черен господар за бога!Ако му се доверят ще ги вземе със себе си, ако застане на черната страна..Муртаг е...
- Знам всичко това, Кевин ми каза отдавна. Не бях стигнал до най-същественото. Знаете, че рода има много странни обичаи. Например не дават имена на децата си, а чакат някой странник да мине и да кръсти дадено дете. Аз самият кръстих едно момиченце. Дотогава то имаше само едно име - Номер петнадесет. Беше родена петнадесета поред. Тогава детето, което виждате заедно с Муртаг беше на две. На две, но вече тичаше и бърбореше. И си играеше с този меч. Не знам защо, но когато двамата с Муртаг минахме по пътя, те обърнаха повече внимание на моя спътник...
- Казах ти защо!Усетили са го!Усетили са го и са решили, че биха могли да се сближат. От една страна е хубаво, че не са отишли при Сянката, всичките. А пък от друга сближаването с Муртаг крие опасности..
- Не ме прекъсвайте, господарке. Та те обърнаха внимание на Муртаг и ни поканиха. Валеше и времето беше ужасно. Муртаг, както може би знаете лесно се привързва към деца, само ако му се отдаде възможност. Детето му се понрави много, казваше, че имало същия дух като него. Двамата се закачаха цяла нощ, аз не можах да мигна заради някакъв странен страх, не, че се случи нещо. На сутринта момчето с име "Номер двадесет и пет" вече беше сменило това име. И се наричаше Муген. Муген Тир`ре. На тръгване Муртаг му обеща, че пак ще се видят някой ден, защото кръсникът винаги намира време за кръщелника си.
- Разбирам..Муртаг е кръсник на Муген по обичаите на Тир`ре. Затова.. - премълча си. Вече знаеше какво беше видяла. Един ден Муген щеше да бъде до Муртаг както и мнозина други. Муртаг щеше да има Тир`ре на своя страна

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   Съб Юни 14, 2008 4:11 pm

Вратата на залата се отвори и Муртаг пристъпи омърлушено вътре. Все още имаше върху какво да мисли и премисля, всичко това му беше дошло твърде много. Сега обаче нямаше да има много време. Някой прехвърча до него и го хвана за ръката, после се завъртя и застана в поза, която Муртаг наричаше "арвенска"
- Без въпроси! - нареди тя и след като го огледа добре се облегна на него - Започвай да танцуваш.
- Ама.. - просъска той, но тя не му позволи да изкаже мнението си по въпроса. - Какво ти става?
- Погледни зад мен и ще разбереш.
Докато неохотно следваше танцовите й стъпки, което мразеше хвърли един поглед към трона. Там стоеше Лука, а с една верига държеше Вейлън до себе си.
- Какво прави това псе тук?
- Надяваше се да дойде да те изкорми. Което ми напомня..Ти къде беше?
- Ъ..На разходка...
- Разходка, друг път..Като те гледам със сигурност първо си бил подгонен от потеря орки, а после Ним ти е разказал играта.
- Може и така да е...
- И ми намирисва на Кейтини работи.
- Нямаш и представа колко си права.
- Какво й направи?Или тя нещо на теб ти направи?
- По малко и от двете.
Целият разговор се водеше толкова тихо, че и те дори не се чуваха особено добре. Тя го погледна, после се обърна и към Кевин
"Той я..Уби" каза птицата и наведе глава. Арвен го зяпна така, все едно никога преди не го беше виждала и пусна Муртаг.
- Не ми се вярва да...
- Арвен, престани..Знаеш че аз..Аз...
- Добре, добре, добре.. - заповтаря тя, обърна му гръб и разкърши ръце, за да го спре. - Изглежда Вейлън може да си върви.
- Но господарке.. - Лука започна да протестира и стисна веригата
- Лука..Нека кучето си върви - спокойно каза царицата и отново се обърна към лилавокосия - Върви да си починеш. Ако не ти, то Ним..Знам, че нещо се е случило. После ще говорим. И остави съпруга ми, стига си го разнасял като пойна птица из целия свят..Не ти ли омръзна?
Муртаг й се усмихна и кимна на ястреба, който се отдели от рамото му и кацна на перваза.
- Тогава..До после

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Кой е той?   

Върнете се в началото Go down
 
Кой е той?
Върнете се в началото 
Страница 2 от 19Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 10 ... 19  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Царствата :: Дракони :: Царството на Ездачите-
Идете на: