Царствата

Преживей приключението!
 
SiteSite  СветовеСветове  ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Колието на Горгодия!

Go down 
АвторСъобщение
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Колието на Горгодия!   Съб Юли 14, 2007 11:55 pm

След много- часово пътуване Андори и Ийв вече бяха достигнали Хищната пустиня, елфката все още накуцваше малко, но можеше да върви сама:
- Хей, добре ли си?- провикна се Андори и се качи на един камък за да огледа наоколо.
- Да.- отвърна Ийв и се подпря на камъка:- Сега на къде?
- Предполагам на север.
- Защо на север?- и го изгледа учудено.
- Защото на север е по- студено, там би трябвало да има камъни като стъкло.
- Глупости, аз казвам на юг.
- Защо пък на юг?
- Защото там е по- топло и би трябвало някои камъни да наподобяват на стъкло, малко химия ти трябва.
- Ще се караме ли сега?!
- Не, но нека вървим на юг.
- Не съм съгласен, но щом мислиш така нека е така, дано не умрем от топлина само.
- Ти се моли да не попаднем на пясъчните хора, че тогава ще стане по- лошо.
Андори слезе от камъка и подаде ръка на Ийв да се изправи малко, след това двамата отново тръгнаха на път през пустинята, беше тъмно и хладно, но искаха да намерят камъка преди изгрев за да не стане прекалено горещо. Ийв осветяваше пътя им с магия, а Андори носеше лъка и. Пътят щеше да бъде труден.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Нед Юли 15, 2007 7:34 pm

Ийв и Андори бяха вървели няколко часа, вече беше обяд:
- До кога ще вървим вече, горещината е непоносима?!- извика Андори и се смъкна на пясъка.
- Нямам представа, а съм и гладна!- отвърна му елфката.
- Да... няма да откажа една порция скариди.- мъжът се замечта и затвори очи.
- Ти само за морски деликатеси мислиш, аз искам ябълка!
- Чакай!- сопна се изведнъж Андори и извади от чантата си две шишенца с гъста бежова смес вътре:- Взех ги от Ав`ва, води се течна храна.
Ийв го изгледа подозрително, но взе едното шишенце иго отвори:
- И сега какво?
- Наздраве или добър апетит!
Двамата надигнаха шишенцата:
- Това има вкус на хляб!- каза елфката след като изпи сместа.
- Да, наистина е така. Какво ли е всъщност?
- Само старецът си знае.
- А имаш ли представа колко е часа?
- Не, загубих представа за времето преди доста време.
- И за така, ще ми помогнеш ли да стана?
- Я ме остави и сам можеш да се изправиш!- смръщи се Ийв и продължи да върви.
- Поне изчакай да стана!- извика се Андори и бързо скочи на крака:- Обаче ми се и спи.
- Нямаме време за сън, когато намерим онази Жулий, тогава ще спим!
- Да, но кога ли ще я намерим?
- Скоро Андори, скоро!
Двамата продължиха да вървят през Хищната пустиня, слънцето печеше силно и топлината ги измъчваше, сякаш бяха в някой адски капан.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Нед Юли 15, 2007 8:55 pm

Скоро в пустинята щеше да се стъмни, двамата вървяха с часове без вода и храна, бяха изнемощели и едва се движеха, но не спираха. Ийв загуби равновесие и падна на пясъка, обърна се и легна на гръб:
- Не мога... не мога повече да... вървя...- гласът и беше дрезгав, устните напукани. Андори приклекна до нея и отвърна тихо:
- Искаш ли да починем?
- Да, нека... нека починем...
- Хайде, ще ти помогна.- той я хвана внимателно и я вдигна на ръце:- Ще си направим лагер там, под онази скала.
Елфката не отговори нищо, беше прекалено уморена за да мисли и да отговаря. Русалката я сложи да се облегне на скалата и седна срещу нея:
- Тук е малко по- хладно, това място е на сянка цял ден.
- Да, приятно е... но искам... вода...- отвърна тя.
- Спокойно, мисля че имам една глътка в манерката.- той извади кожената манерка от чантата си и даде последната капка вода на Ийв, след няколко минути тя се почувства по- добре:
- Благодаря, не го очаквах от предател.
- Аз или ти? Кой пръв предаде?
- Аз се застъпих за народа си.
- Защо?
- Защото послушах Джесика, нейните думи ми повлияха, тя беше права за нас елфите...
- Да, елфите винаги са задружни и винаги си помагат.
- Андори?
- Да.
- Разкажи ми за Сянката, от кога я познаваш?
Русалката се стресна от въпроса но реши да разкаже:
- От деца, бях на 10 когато ме пратиха да я пазя, да бъда неин личен охранител, тя беше на 8 мисля...- замисли се, но продължи:- Да, на толкова беше, баща и беше много стар и немощен, скоро щеше да предаде трона на някой друг, но тя беше малка за да го поеме. С течение на обстоятелствата се оказа, че Катри- Меи, това е истинското и име, се възкачи на трона на русалките и пое властта над царството. Беше добре до едно време, когато баща и почина заради нападение над него, тя беше много гневна, искаше да отмъсти на причинителя на смъртта му, но тогава се срещна с Калисто, тя и даде сила и мощ, но условието беше Катри-Меи да служи на мрака. Моята царица се съгласи с това без да знае в какво се забърква и така без да разбера кога стана тя се превърна в Сянката, силата и мощта и нарасна громоломно и аз не можех да направя нищо по въпроса...- след този разказ Андори наведе глава и потъна в спомени.
- Трогателно...- промълви Ийв.
- Да, но няма значение вече...- мъжът вдигна глава и се усмихна:- Нека починем малко, какво ще кажеш?
Елфката кимна с глава и затвори очи, след миг и двамата бяха задрямали.


_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Нед Юли 15, 2007 11:31 pm

Стъмни се, Андори се пробуди и се огледа:
- Ийв будна ли си?- но не получи отговор от елфката, стана и се протегна:- Добре починах!- някой го хвана за рамото и той се стресна, дръпна се напред и падна:- Ийв уплаши ме!- развика се след секунда мъжът.
- Много си страхлив!- засмя се елфката и също се опъна:- Красиво е небето над пустинята?
Андори се надигна и погледна нагоре:
- Да, така е, а и е и хладно.
- Приятно е.
Двамата помълчаха няколко минути преди елфката да зададе странните си въпроси:
- Разкажи ми какво знаеш за Горгодия?
- Ти не знаеш ли нищо?
- Зная само, че е била гадателка с голяма сила, която е затворила в колието си преди да умре.
- Да, така е. Историята е дълга и я зная от Сянката. Седни.
Ийв и Андори седнаха на хладния пясък, той запали огън с малка магия и започна да разказва легендата:
- Хората казват, че Горгодия била добро и мило малко момиченце, докато един ден не се затворила в камбанарията на един храм. Останала там с часове, а когато я открили била в нещо като транс, казвала, че демони са идвали при нея и са я дарили със сила. От този ден тя станала зла и започнала да предсказва бъдещето, била най- великата гадателка на света, но силата и била прекалено голяма и когато се влюбила решила да я затвори в колието, подарък от любимия. Така и направила, но това колие придобило мистична способност- да изпълнява и най- съкровените мечти на някого, стига той да ги желае истински. Казват, че колието се местело на всеки 20 години за да не попадне в зли ръце, за да не бъде използвано за нещо лошо, така обиколило целия свят и през последните няколко века се въртяло из Деветте царства и Чуждите земи, казват че било скрито и в Каз Модан веднъж, но за малко защото бившата Сянка щял да го намери. И така, последният жрец който пренасял колието от едно място на друго бил Ав`ва, той знаел точното му местонахождение, но когато на Горгодия се родило дете той се отказал от жреческите си права и оставил задълженията си на неговия избраник, в случая вероятно това е тази Жулий...
- А истина ли е всичко това?
- Не мога да кажа, може би ако открием тази Жулий ще разберем.
- Значи Горгодия е имала дете?
- Да, казват че е на по- малко от 10 години, но никой не знае дали е момче или момиче.
- Това означава, че тя не е толкова зла?
- Горгодия починала при раждането на детето, и да не е била толкова зла, а просто използвала тъмните сили за себе си.
- А кой е бил нейният любим?
- Никой не може да отговори, дори Ав`ва твърди че не знае.
Ийв замълча и се замисли в миг стрелна следващия си въпрос:
- Имаш ли някаква връзка със старецът?
Андори се стресна от въпроса и млъкна зя няколко секунди.
- Андори?
- Да?
- Зададох ти въпрос?
- А, да... с Ав`ва връзка... ами... да, той... е мой... пра- пра дядо.- с заекване отвърна Андори и извърна глава на другата страна.
- Защо не каза по- рано?
- Защото никой не знае, освен ти и Сянката.
- И Ав`ва.
- Него го изключваме.
- Значи ти си трябвало да бъдеш следващия...
- Да, аз трябваше да бъда жрецът на Горгодия, но не, последвах царицата си!
- Ако има нещо съжалявам!
- Не, няма нищо, просто малко се боя кой е следващия жрец и каква ще ереакцията му или и като ме види.
- Спокойно приятелю, нали сме заедно в правенето на бъркотии.- отвърна елфката и двамата се засмяха. Огънят продължаваше да гори, а те гледаха небето и мълчаха.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Вто Юли 24, 2007 10:44 pm

Ийв и Андори вървяха из пустинята с дни, но без резултат за кристален камък. От два дни не бяха хяпвли и пийвали нищо, изглеждаха ужасно. Дрехите им бяха прашни и разпокъсани, косите им рошави и сплъстени. Лицата им бяха изпити и бледи. А очите им зачервели от яркото Слънце. Андори падна на горещия пясък и зарови лице в него:
- Андори! Стани, не се предавай точно сега! Недей!- разкрещя се Ийв и падна на колене до него.
- Не мога повече Ийви...- с мъка промълви той.
- Не ме оставяй, моля те ти си...- продължи елфката. Мъжът се обърна по гръб и тя избърса полепналия пясък по лицето му с ръка:
- Аз съм какво?- попита тихо той.
- Ти... ти си... всичко което ми е останало скъпо, не мога да загубя и теб!- сълзи се появих в очите на Ийв, но нямаха сила да потекат по загорялото и лице.
- До сега не съм чувал подобно нещо Ийви...- усмихна се Андори и зътвори очи:- Нека почина малко.
- Не, не заспивай, Андори!- разкрещя се пак тя, стисна го за раменете иго разтресе, но тялото му беше като парцалена кукла. Ийв постави ръка на челото си и една сълза чудодейно се стече по бузата и, елфката протегна ръце и прегърна изнемощялото тяло на русалката, по другата и буза също се стече сълзица, но още преди да достигнат и на половината на лицето и се превръщаха в пара и изчезваха. Една капчица преодоля горещината и достигна до устните на Андори, той се сопна и отвори рязко очи:
- Ийв, добре съм, да продължаваме.- гласът му беше слаб, но упоритост не му липсваше в подобни моменти.
Двамата се изправиха бавно ипродължиха да вървят, скоро достигаха края на пустинята, вече бяха доста на на юг, но нямаше и помен от какъвто и да е камък.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Вто Юли 24, 2007 11:20 pm

Вече бяха достигнале доста на юг, но следа от камъни нямаше или поне не виждаха:
- Тук... няма камъни, Андори.- промълви мъчително Ийв.
- Забелязах.- отвърна Андори и потърка възпалените си очи:- Да се върнем ли?
- Да, да добре, нека се върнем...- отвърна тя и пак поеха на път, когато чуха тропот:
- Това е кон!- възкликна русалката.
- Да, кон е, но...- заговори елфката, но нещо прекъсна речн(та и идвамата се вгледаха в далечината. Там имаше черен кон с бели кичури на гривата и опашката, яздеше го не много едър мъж. Личеше че е мъж по структурата на тялото:
- Кой е този?- прошепна Андори.
- Нямам представа.- отвърна Ийв. В този момент странният конник се насочи към тях с огромна скорост, зад него се вееше черна мантия, но ръцете и раменете му бяха открити. Той мина светкавично между тях и те паднаха на земята:
- Кой си ти?!- извика елфката и вдигна лъка си, конникът извади меч и с езин замах лъкът и беше на две. Зададе се изненадваща буря, пясъците ги обвиха и в следващия момент и тримата бяха изчезнали. Бурята се успокои и пясъците утихнаха, на мястото където беше Ийв беше лъка и, разрязан на две и забучен сякаш нарочно в златистия пясък.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Сря Юли 25, 2007 11:32 am

Беше хладно помещение, бледа светлина озаряваше всичко, но все пак не можеше да се вижда много добре. Ийв и Андори бяха оковани със златисти вериги на някакъв камък:
- Ийви?- пробуди се Андори.
- Да.- отвърна тя.
- Добре ли си?
- Да, но...
- Какво?
- Не ме наричай Ийви.
- Добре, извинявай.
- Къде сме?
- Нямам представа.
Двамата започнаха да се оглеждат наоколо, намираха се в пещера със злато и скъпоценни камъни по стените, те озаряваха помещението.
- Как попаднахме тук?- смръщи се Ийв, на челото си имаше рана, но беше превързана.
- Не помня добре, но мисля че е от онази необичайна пясъчна буря.
- Аз също, не помня абсолютно нищо, а и оръжията ни ги няма!- липсата на лъка на елфката я ядоса много.
- Спокойно, само да се измъкнем от тук и ще си намерим и оръжията.- Андори също беше гневен, мразеше да е безсилен и... окован. Изведнъж се чуха стъпки, някой приближаваше бързо към тях, елфката потрепна:
- Андори това е... кристалния камък, оковани сме на кристален камък!
Мъжът се сопна, но направи гримаса да запази тишина и зачакаха някой... или нещо да влезе.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Сря Юли 25, 2007 12:25 pm

В помещението влезе мъж с тъмни дрехи, в едната си ръка носеше дълъг меч, погледът му беше гневен, той се приближи до елфката и се втренчи в очите и, а тя потрепна:
- Хей, остави я на мира, ако искаш противник изправи се срещу мен!- разкрещя се Андори. Мъжът го погледна и се засмя:
- Ти не си достоен да се сражаваш с мен!- отвърна той.
- Какво? Само ме освободи и ще видиш!
- Все още не съм получил заповеди да ви освобождавам! Ще ви задам няколко въпроса.
- Няма да отговаряме на въпросите ви!- събра смелост Ийв и се обади.
- Напротив!- мъжът се смръщи:- Какво търсите тук?
Ийв и Андори се спогледаха и елфката въздъхна:
- Търсим Колието на Горгодия, казаха ни че тук можем да го намерим.
- Съжалявам, но са ви излъгали, Колието не е тук от 5 години.- отвърна странникът.
- А къде е?- попита Андори.
- Сега аз задавам въпросите! Кои сте вие?
- Аз съм Ийв, от Царството на елфите.
- А Аз Андори, от русалките.
- Ресалка с крака, добра магия.- усмихна се мъжът и кимна с глава:- За какво ви е Колието?
- За да отделим сестра ми от е един демон.- отвърна елфката.
- Демон?- погледна съмнително тъмният странник.
- Да, тя и един демон се сляха и от тях се... получи друг елф, двете съзнания са в него, но и той има свое собствено. Май не обясних много добре?- замисли се Андори.
- Разбрах. И как е името на демона?- кимна с глава мъжът.
- Калисто!- отвърна гневно и отвратено Ийв.
Мъжът се стресна, замълча няколко минути и най- сетне отвърна:
- Скоро ще се срещнете с нашия водач.- обърна се и си тръгна.
- чакай, ти как се казваш?- извика Ийв подире му, но той не и отговори и напусна пещерата.
- Нещо му няма доверие на този.-промърмори Андори.
- Да, и аз, но нямаме избор.- въздъхна елфката.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Сря Юли 25, 2007 12:45 pm

След около половин час към тях отново се зададоха стъпки, този път бяха няколко души. В пещерата влязоха двама мъже, странният който ги разпитва по- рано и едно джудже. То заговори с дрезгав и самоуверен глас:
- Предводителят ни ви очаква!- Ийв и Андори се спогледаха и не усетиха кога оковите им бяха отключени, зад мъжът и джуджето се появиха няколко души с тъмни дрехи и качулки, лицата им не се виждаха. Те повдигнаха елфката и русалката и ги поведоха след джуджето, мъжът зачака малко и тръгна след тях:
- Къде ни водите?- попита Ийв.
- Скоро ще разберете.- отвърна джуджето:- Очакват ви!
Тогава двамата с мажат заговориха на странен език, непознат за Ийв и Андори. Наподобяваше на елфическия, но нямаше нищо общо с него. Той се свърза мислено с нея и заговори:" Нещо не ми харесва."
" На мен също, но може да ни отведат при някой който..."- мислите им бяха прекъснати от вика на джуджето:
- Млъкнете!
- Какво?! Чу мислите ни?
- Тук сте на наша територия, като отворени книги сте.- засмя се мъжът и избърза напред до джуджето.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Сря Юли 25, 2007 1:20 pm

След минути двамата се озоваха в огромна пещерна зала, стените и бяха обсипани със злато, сребро и скъпоценности. Ийв ахна, очите и се разшириха и тя загуби ума и дума. Андори огледа наоколо, беше изненадан от богатството, но не се интересуваше чак толкова. В миг елфката се втренчи напред. Имаше нещо необичайно:
- Какво е това?- тихо попита тя. Хората които ги водеха ги пуснаха и се поклониха, мъжът и джуджето също. Пред тях имаше дракон с цвета на пустинята. Върху него седеше малко момиченце с дълга зелена коса и зелени очи. Беше облечена с пясъчно златиста роба и приличаше на цвете сред пясъка. Андори се вгледа внимателно в нея и си помисли:" Има нещо познато в това момиче, прилича ми на..."
- Скъпи гости!- чу се мил и нежен глас из цялата пещера, драконът пристъпи напред. Момичето се усмихна.
- Ти, ти говориш чрез мислите си?- заекна Ийв.
- Да, аз съм няма, това е моята дарба и проклятие.- отвърна гласът, момичето не отваряше уста, но гласът и се чуваше навсякъде. Беше магия, чрез която тя говореше с глас чрез мислите си.
- Милейди?- изправи се мъжът:- Те търсят вас.
- Какво?!- възкликнаха елфката и русалката:- Ти си Жулий?
- Ще помоля всички да излязат.- отвърна момичето:- Да, аз съм Жулий, това е жрическото ми име.
- Истинското и име е джули.- обади се джуджето.
- Да, а това са най- верните ми приятели- Арагорн и Грегор.-
Мъжът кимна с глава:
- Аз съм Арагорн и... съжалявам за лъка, ще се погрижа получите нов и по- здрав.
- Самохвалко.- подсмихна се джуджето:- А аз съм Грегор.
Ийв и Андори кимнаха и се спогледаха, вече можеха да се доверят на странниците. В миг драконът изрева, момичето се засмя:
- А това е Анаю, моята дракон.
Анаю разклати глава и се наведе. Жулий слезе от нея и тръгна към гостите си:
- Търсите Колието на Горгодия, нали?
- Да, от къде знаеш?- запита Ийв.
- Извинявам се, че се намесвам, но от малко уважение можете да се обръщате към жрицата на Вие.- смръщи се Арагорн.
- Да, извинявам се.
- Арагорн, скъпи ми Арагорн, сега сме само ние и можем да разговаряме както трябва.
Мъжът кимна с глава и замълча, а момичето продължи:- Предполагам Ан`ва ви е разказал, че съм жрица и пазя колието на Горгодия, но то не е тук от 5 години, съжалявам че няма да можете да върнете сестра си Аника, но така е по- добре, майка ми е зла и ако бъде освободена ще излее гнева си над всички, дори и над Сянката.
- Майка ви?!- стресна се Андори.
- Да, Калисто е моя майка.
Ийв и Андори бяха шокирани, как е възможно това момиче да е дъщеря на демон като Калисто:
- Но как?- пребледня елфката.
- Сложно е да се обясни, майка ми себе влюбила за първи път в живота си преди 11 години в човек на име Шифт, той беше скитник, в себе си носеше яйце на дракон, яйцето на Анаю. Когато съм се родила той ми го подарил, но майка ми била гневна защото се била разчувствала прекалено и имало вероятност да загуби силите си, пратила ме ри пясъчните хора с надеждата един ден да заема мястото си на трона в Каз Модан и напуснала баща ми, но не стана така. 5 години по- късно се разбра, че имам брат. Един и същи баща, но неговата майка била Горгодия, сестрата на Калисто.
Двамата онемяха, очите им се втренчиха в момиченцето, а устите им се отвориха широко. Жулий продължи:- След като Калисто разбрала, че сестра и има син от Шифт, а Горгодия, че мен ме има двете се разгневили и го убили. До колкото зная момченцето сега трябва да е на 5, все още помня проклятията на майките ни. Той да ослепее, а аз да онемея. Горгодия дала колието си на сина си преди да загине в един пожар предизвикан от Сянката. Моята майка била гневна, че не аз ще заема трона на мрака. На кратко това историята ми, колието не е тук и скоро няма и да бъде, аз съм тук от 5 годишна и тези двама господа са били неотлъчно до мен.- тя погледна Арагорн и Герог и се усмихна. Настъпи тишина из цялата пещера.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Сря Юли 25, 2007 3:35 pm

След дълго зловещо мълчание Грегор разцепи тишината:
- Има ли гладни, защото аз съм!- Анаю го изгледа учудено и изрева:
- С удоволствие ще хапна нещо!
Всички се засмяха, Джули запази самообладание и само се усмихна:
- Арагорн, ще предоставиш ли на нашите гости нови дрехи.
- Да, Джули.- отвърна той и заедно с джуджето се запътиха на някъде.
- Ами аз, гладна съм?- каза с насмешка драконката.-
- Няма защо да ме питаш, върви!- отвърна момичето и Анаю мигновено напусна пещерата:- Елате в моята стая, там ще се чувствате по- добре.- обърна се Джули към елфката и русалката и трината тръгнаха по коридора от лявата им страна. Той беше огромен, Анаю спокойно можеше да преминава през него без дори да се накланя леко. Вървяха доста а Ийв и Андори не казваха нищо, само се оглеждаха наоколо.
- Стигнахме, заповядайте!- каза Джули и отвори голяма дървена врата:- Това е стаята ми.
Стаята беше огромна, по стените имаше скъпоценности, а една от стените беше учудващо красива за очите на Андори:
- Какво е това?- запита той.
- Това е аквариум, тук в пустинята няма много растения и вода и моите хора са събрали най- редките рибки и растения от морската шир.
- Страхотно е, сякаш съм в къщи!- възкликна той. Джули се скри зад една завеса и след малко излезе с дрехи на ръце:
- Очаквах да дойдете и подготвих всичко за вас.- отвърна тя и се усмихна.
- Ти да не си ясновидка?- засмя се Ийв като видя, че дрехите от момичето бяха същите като нейните.
- Не точно, но се справям горе- долу добре с наблюдаването на хора от разтояние.- засмя се момичето, гласът и се чуваше из цялата стая, макари тя да не го произнасяше в действителност. Дрехите на Андори също бяха същите:
- Ти си изумително момиче! Искам да те попитам, знаеш ли кой е брат ти, познаваш ли го или поне знаеш ли името му?
- Не, помня само очите му, той беше бебе когато го видях за първи и последен път, макар че все още го сънувам понякога.- в миг в стаяха нахлу Анаю:- Какво има Анаю?- обърна се стреснато към драконката момичето.
- Добри и лоши новини.
- Какво има?- стресна се Ийв.
- Нека разкажа, има нови царства от Деветте, но има и едно ново в тъмната страна, близо до Каз Модан.
- Това не е добре, кое е злото царство?- попита Жулий.
- Царството на Вампирите и Върколаците.- отвърна Анаю. Зеленоокото момиче замълча:
- Какво има?- попита елфката.
- Преди време се чуха слухове за това царство, че било опасно за нас, надявахме се да не се създаде, но явно надеждите ни са унищожени, щом вече съществува.
- Спокойно ще се справим заедно ако трябва!- тихо каза Андори.
- Не, не е за битката, а за неразбирателството между нас и онези същества. Те ни мразят от както тези пещери съществуват.
- Какво ще правите тогава?- страхливо попита Ийв.
- Ще трябва да бягаме.- отвърна момиченцето.
- Да бягаме, никога!- от вратата се разкрещяха Грегор и Арагорн.
- Ние сме войни и не бягаме от битка!- продължи Грегор.
- Ще се изправим срещу тях пак ако трябва!- застъпи се Арагорн.
Джули ги гледаше с умиление:
- Скъпи мои приятели, не можем да останем тук щом вампирите са създали свое царство.- вътрешно се измъчваше да го каже, но не го показваше на яве.
Арагорн и Грегор замълчаха, Ийв и Андори също, в миг Андори се досети нещо:
- Можете да се пренесете в царството на русалките?
"А аз мислех за нещо друго."- каза Анаю.
" За какво?"- попита мислено Джули без никой да ги чува.
" Хобитите също са се присъединили към Деветте, можем да се настаним в Графството?"
" Да това е добра идея, но първо ще трябва да говорим на съвет за да ни приемат в Деветте."
" Да, мога да уреда нещата само трябва да намеря няколко дракона от тяхното царство и да говоря с тях."
" Но ти не познаваш драконите от там?"
" Ще се запозная."- Анаю беше уверена в думите си и следователно в действията си. Джули се съгласи:
- Така да бъде.- сега гласът и отново се чуваше от всички.
- Какво решихте?- попита Арагорн.
- Ще говорим на съвет на Деветте за да се пренесем в Глафството.- отвърна момичето.
- А, Графството, хобитите, имат страхотна бира.- засмя се Грегор.
- Ти освен за пиене и храна мислиш ли?- запита скептично Арагорн.
- Друг път ще говорим, кога ще потегляме милейди?- обърна се той към Джули.
- Скоро, скоро, подгответе се.
- Чакайте, ами колието на Горгодия?- прекъсна ги Ийв.
- Не мога да ви помогна трябва да намерите синът на Горгодия.
- Няма да е трудно.- обади се Андори, потънал в мисли.
- За какво говориш?- смръщи се Ийв.
- Мисля, че знам кой е брат ти Джули.
Момичето го изгледа учудено, но кимна с глава:
- Кой?
- Ийв, помисли малко над историята на Джули и тази на...
- О не, не може да бъде!- възкликна елфката.
- Кой е брат ми, кажете ми моля?!
- Ако дойдете с нас в Царството на елфите може да го видиш и да се запознаете.- отвърна Андори.
- Колко странно звучи всичко, да се запознаят сякаш...- заговори джуджето.
- Тихо.- побутна го Арагорн:- Скоро всичко ще е готово за преместването ни жрице.- той се поклони и излезе от стаята.
- Какво има?- елфката се доближи до момичето и я хвана за рамото.
- Винаги е било трудно, винаги сме бягали от нещо или някого.- въздъхна Джули.
- Всичко ще се оправи когато се пренесете, там ще сте под закрилата на Деветте царства.- усмихна се Андори и Джули го последва, бързо се развесели:
- Грегор, ще ги заведеш ли да хапнат нещо преди да тръгнем?
- Да, хайде току що опекоха месото, а то е по- хубаво когато е топло!- той тръгна напред, а Ийв и Андори го последваха.


_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Сря Юли 25, 2007 3:51 pm

След дълги размисли в стаята си Джули най- сетне каза на драконката:" Анаю, от къде трябва да преминем първоначално?"
" През Дракиниз, там има два замъка и две царици."- отвърна тя.
" Добре, ще тръгнем по- рано от останалите в пещерите."
" Ами Арагорн и Грегор?"- попита Анаю.
" те ще са с нас, но по сушата, гостите ни Ийв и Андори също."- отвърна момичето и се усмихна.
" Бързо ще стигнем до Дракиниз."
" Да, бързо."

~~~
В друга пещера приличаща на зала за събрания Арагорн обясняваше на останалите, че ще трябва да се махат от пещерите скоро. Сега чакаха само думата на Жулий и щяха да тръгнат веднага. Той свърши речта си и отиде да подготви конете:
- Познавам те добре малката, ще тръгнеш по- рано.- заговори си сам той и подготви пет коня. След това тръгна към залата за хранене, там на една голяма маса седяха Грегор, Ийв и Андори и разговаряха:
- Приемате ли още компания?- запита Арагорн.
- Сядай, друже има достатъчно храна.
Елфката се засмя:
- Ти само за храна ли мислиш?
- Почти.- отвърна Арагорн вместо джуджето.
- Имам още един въпрос.- обади се Андори:- Джули е драконов ездач, така ли?
Арагорн и Грегор се спогледаха и отговориха едновременно:
- НЕ!
- Тя има дракон, с който са заедно от 10 години, от както се е родила, но не е официално ездач. Не е обучавана, научи магиите сама.- обясни Арагорн и започна да пие от дървената чаша. Всички очакваха с нетърпение изказването на Джули кога ще тръгнат.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Чет Юли 26, 2007 12:04 pm

След обилно хапване от страна на Грегор и поредното пресушаване на чашата от страна на Арагорн, Ийв вече губеше вяра те да и помогнат да намери Колието. Тя притвори очи и реши да продължи с въпросите:
- Значи ти беше конникът, който унищожи лъкът ми?- обърна се към Арагорн, той преглътна последните капки от напитката си и отговори спокойно:
- Да, ти щеше да стреляш и щеше да направиш грешка.
- И ти реши да разрежеш лъка още в ръцете ми?
- Да, но спокойно, когато тръгнем ще получиш съвсем нов лък и стрели.
Елфката се усмихна и кимна с глава. Андори не обелваше и дума, размишляваше над историята на Жулий:
- Хей! Добре ли си?- попита Грегор. Андори се стресна от неочаквания въпрос и дрезгавия глас на джуджето, но отговори:
- Да, мисля си нещо.- той замълча за миг:- Разкажете ми от къде познавате Жулий?
Арагорн вдигна глава и погледна към Грегор:
- Кой ще разкаже?
- Давай ти, че както виждаш все още имам остатъци в чинията.- двамата се засмяха, но след малко Арагорн започна:
- Преди 5 години загубих своя дракон, уби го ездач на грифон с меч, който Джули държи в стаята си. Бях се превърнал в скитник, тогава попаднах на пясъчните хора, една малка група живеещи в тези пещери тук. Сред тях имаше малко момиченце, това беше Джули. Тя ми върна надеждата, още помня думите и от тогава- Кредендо Видес...
- какво означава това?- попита тихо Ийв.
- Вярвайки, човек вижда. Един вид ако повярваш в себе си, в околните и във всичко останало, че всичко е възможно, ще видиш истината и реалносттта такава каквато е. Нещо такова.- намеси се Грегор. Арагорн кимна и продължи:
Джули и Анаю ме вдъхнаха сили да продължа напред. Така и направих, след няколко месеца пясъчните хора позволиха с Джули да превърнем това място в съвсем нов свят, такъв какъвто е сега. Тогава привиках Грегор и неговите хора за да създадем тези пещери подходящи за живот. Джуджето познаваше легендите идеално добре и след около година се бяхме настанили официално в тези пещери. Всички скитници попаднали в пустинята биваха приютявани тук, и ако искаха оставаха, някои си тръгваха за да продължат делата си от миналото. Скоро последователите разбраха, че има нова жрица и се присъединиха към нас, макар и да знаеха че Колието на Горгодия не е тук, те останаха верни на Жрицата Жулий. След няколко години ни нападнаха вампири и върколаци, бяха започнали да се съюзяват и искаха златото, среброто и камъните по стените на пещерите. Мнозина загинаха тогава, а Джули беше на 8 годинки, но все пак не се предаде. Боеше се, че някой ден тези изчадия на мрака ще създадат свое царство и ще ни нападнат с пълна сила, нямаше да можем да издържим, за момента войни от тук сме само аз, Глегор и Джули заедно с Анаю.- той наля още в чашата си и я изпи на екс:- Е, явно страховете ни са станали реалност, за това трябва да бягаме докато всичко за което сме се борили толкова време не е унищожено, тук има и малки деца, живота е пред тях и трябва да ги пазим.
Грегор въздъхна, погледна чашата на Арагорн и я сграпчи. Мигновено наля в нея и започна да пие:- Това е мое!- извика Арагорн.
- Да, но моята я няма и не знам къде е!- отвърна джуджето.
- Твоята преди половин час беше пълна със сос за салата.- смръщи се мъжът и изтръгна чашата от ръцете му.
- Значи ще пия от каната!- засмя се Грегор. Ийв и Андори бяха се задълбочили в историята на Арагорн, но при изпълненията на двамата пред тях се разсмяха с глас.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Чет Юли 26, 2007 12:36 pm

В този момент в пещерната зала влезе Джули, зад нея вървеше Анаю. Момичето не беше с пясъчната си роба, а със тъмен кожен панталон и къса бяла блузка. Тя се качи на една маса и настана тишина:
- Чуйте ме!- заговори тя и вдигна ръката си, на дланта и ясно се виждаше белега присъщ за всички драконови ездачи, но тя не не броеше за такава:- Вампирите и Върколаците са създали свое царство. Мнозина от вас помнят последиците от тези създания преди 2 години, мнозина загинаха, малцина оцеляха, а някой избягаха. Сега сред нас има и малки деца, семейства които не познават кошмарът от онези дни, сега е моментът да започнем от начало. Сега...- Жулий направи малка пауза:- Сега трябва да напуснем дома си, тези пещери които са били дом за някои от нас от 5 дори 10 години, сега трябва да отстъпим ако искаме да оцелеем.
Всички започнаха да шушукат, последователите на жрицата също не бяха доволни от решението и, Арагонр и Грегор се ядосаха и с удари по масата се изправиха:
- Жулий иска да защити всички ви, а вие какво правите- заговорничите срещу нея, ако искате да оцелеете, децата ви да живеят в мир, а вие още дълги години да им се радвате, последвайте ни сега...- разкрещя се Арагорн, а Грегор завърши:
- Последвайте ни сега или останете тук и загинете като глупаци!
Джули се усмихна и кимна с глава:
- Хора, верни хора, братя и сестри... да вървим към живота и свободата си! Имате още един ден да решите, мен няма да ме има тук, но всичко е ваше решение!
Всички се изправиха на крака и извикаха заедно:
- Ще живеем и децата ни ще живеят!
Андори беше изумен как може едно малко момиченце да прави такива неща, но тя беше отраснала там и се беше научила да ръководи народа си.
Четиримата станаха от масата и тръгнаха към нея и дракона:
- Арагорн подготви ли конете?- попита Джули.
- Да, разбира се!- отвърна той.
- Добре, да вървим към Дракини, ще проверим дали от там можем да разговаряме с царете и цариците на Деветте царства. Хайде Анаю!- Джули се качи на дракона си и тръгна пред Арагорн, Грегор, ийв и Андори към главния коридор, там се разделиха тя излезе на вън, а те отидоха да вземат конете.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Чет Юли 26, 2007 12:56 pm

След малко четиримата излязоха на вън, а там ги чакаше Джули, седнала върху Анаю и гледаща към пясъчните вълни наоколо:
- Чакай малко, мислех че Анаю е с пясъчен цвят, като пустинята?- зачуди се Андори. Джули го погледна и отвърна:
- Не, вътре изглеждаше така защото беше по- тъмно, както виждате е с метален цвят.- тя погали дракона си и заговори:- Добре, да вървим. Аз ще съм по въздуха и ще ви наблюдавам от горе, вие се движете бързо с конете.
Четиримата кимнаха, Анаю се издигна във въздуха с голяма скорост и се понесе над Хищната пустиня. Арагорн беше пак с черния си кон с бели кичури, на гърба му имаше широк меч, същия с който разряза лъка на Ийв, а тя вече се беше сдобила с нов лък. Върбово дърво и красили рисунки по него, стрелите и също бяха нови. Грегор притегна коланите си, с които беше завързан за да не се изръси от коня. Андори потърка своя меч с ръка, усмихна се и го прибра:" Да вървим."- помисли си той и след секунда конете препуснаха из горещите пясъци след Анаю и Джули.

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   Чет Юли 26, 2007 1:52 pm

След няколко часа пътниците напускаха пустинята, Анаю се приземи пред конете и Джули слезе:
- Нека починем малко.
- Да, няма да е зле.- отвърна Грегор.
Седнаха под една скала на сянка и се заприказваха:
- Когато стигнем Дракиниз какво си наумила да правиш?- попита Ийв.
- Първо ще потърся цариците, до колкото съм запозната има две царици и два замъка, ще ги помоля да съберат владетелите на останалите царства и ще поговорим за приемането ни в Графството.- отвърна Джули.
- А ако не ви позволят?- намеси се Андори.
- Ще измисля нещо тогава.- усмихна се момиченцето.
Андори се облегна на скалата и задряма. Нахлуха спомени и странен сън в главата му.
` Намираше се в замъка на Каз Модан, беше необичайно светло, слънцето навлизаше през прозорците и огряваше целия коридор.
- какво става тук?- промълви той.
- Време беше и това да стане!- обади се познат глас.
- Ти! Какво правиш тук?- беше Сянката, лилавата туника, тъмносинята коса и черните очи, толкова познати за Андори.
- Просто решихме да ти покажем нещо.
- Вие?
- Да.- обади се друг познат глас. Беше Катри-Меи, неговата царица.
- Ти, исках да кажа Вие ваше величество!
- Спокойно Андори, ние сме в съня ти за да ти покажем какво би станало ако...- заговори тя, златистата и коса се поклащаше от лекия ветрец влизащ през прозорците.
- Ако тя беше по- силна душевно, щеше да ме победи и Каз Модан щеше да е в мир с Деветте.- довърши сянката.
- Какво?!- Андори беше още по- объркан.
- Погледни през прозореца!- казаха двете едновременно. Той надникна и видя, на вън имаше прекрасни градинки, цветя, животни, фонтани:
- Това е... не може да бъде, това са Ийв и Аника, Джин, Муртаг... Джесика, Дейвид и Даниел... Аврен, Ерагон и... тук са всички, абсолютно всички... какво е това.
- Това приятелю щеше да е живота ако не бях толкова гневна заради смъртта на баща си и ако бях по- силна за да преодолея мрака на Сянката.- каза Катри.
- Да, така е, но тя беше прекалено гневна и не издържа на моя мрак, така се превърна в мен...- добърши Сянката.
- Не мога да разбера, значи ако беше по силна вътрешно щеше да създадеш мир между Каз Модан и Деветте?
- Много правилно!- каза Сянката.
- Изумително!- извика той.
- Има още нещо което искаме да ти покажем!- отвърна Катри- Меи:- Ела.
Тримата тръгнаха към другия прозорец, от там всичко на около беше в пламъци, тъмнината обгръщаше всичко, на върха на главната кула седеше Нава. С челна коса и червени очи, беше облечен с тъмни дрехи и сееше разруха из земите наоколо:
- Какво е това?!- Андори се уплаши.
- Това ще се случи ако позволиш на Ийв да използва колието на Горгодия.- отвърна Сянката: Не бива да и позволяваш дори да се доближава до колието, трябва да го унищожиш!
- Но как, дори не знам как изглежда?!- Андори се разтрепери.
- Ще го разпознаеш когато го видиш.- каза тихо царицата на русалките.
- А ако не успея?- попита той.
- Тогава ще настане хаос в който всичко ще бъде унищожено, дори и аз. Ако Ийв използва колието ще освободи сила непозната дори на Калисто, двете с Аника ще бъдат заличени, както и целия свят...- заговори Сянката.
- Затова трябва да я спреш да намери колието и да го използва за да върне сестра си.- довърши Катри.
- Понякога не можеш да заличиш написаното от съдбата... понякога не можеш да върнеш времето назад... каквото е било е минало... сега вече знаеш какво ще се случи и можеш да го промениш...- заговориха двете, тъмнина обгърна Андори.` той се събуди:
- Добре ли си?- попита Ийв.
- Да, да...- отвърна той с треперещ глас.
- Време е да тръгваме!- подвикна Арагорн и те отново се качиха на конете. Джули се качи на Анаю и се понесоха на горе, следвани от конете: " Какво сънува?"- попита мислено Ийв.
" После ще ти разкажа!"- отвърна Андори и продължиха пътя си.


Пренасям се в Дракиниз. Wink

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Колието на Горгодия!   

Върнете се в началото Go down
 
Колието на Горгодия!
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Царствата :: Чуждите земи :: Хищната пустиня-
Идете на: