Царствата

Преживей приключението!
 
SiteSite  СветовеСветове  ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Мелани Сойер измислици

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Фев 15, 2008 2:37 pm

Клането при Минорската долина и Белият ангел

Вечерта настъпи бързо, но не и за Муртаг и връстниците му. Мечът стоеше на леглото а напрегнатите лица на момчетата го оглеждаха критично
- Няма какво да говорим..Муртаг това си го бива.. - заяви Тайсън Кай, но въпреки, че опита да докосне острието не успя. То не допускаше никой до себе си и светеше с тайнствената си синя светлина. Беше се появила, когато Муртаг го беше хванал за пръв път..Ако сега някой учител можеше да види какво става в къщата щеше доста да се стресне. Защото това оръжие не беше шега работа.
На другият ден беше съдено един учител все пак да види дългия син меч в ръцете на лилавокосото момче. Те вече се строяваха и за пръв път взимаха истински оръжия. На учителя му беше направило впечатление, че един меч остава без собственик и усърдно затърси кой. Отговориха му, че Муртаг не се е сдобил с меч, не му трябвало..Защото си имал. Повече вече се качваха на драконите и учителят пресрещна лилавокосия близо до Торн
- Не си взел меч?
- Не ми трябва сър..Имам си - не можеше да излъже, а и не виждаше смисъл
- Покажи ми го?
Муртаг се поколеба за миг, после се обърна с лице към учителя си и го погледна. Бавно и несигурно извади острието от ножницата, но не го подаде. То имаше душа, мечът знаеше..Можеше..Говореше..Чуваше..
- Откъде го взе? - гласът на учителя беше станал много по изплашен, посегна да достигне острието, но нещо го отблъсна
- Намерих го при другите оръжия
- Не ме лъжи хлапе..От къде е? - учителят извади своя меч и го насочи към момчето. Знаеше, че ако действа правилно щеше да успее да спаси момчето преди да е станало късно..Или вече беше късно. Оръжието в ръцете на момчето просветна заедно с две златни очи, появили се за миг
"Не се приближавай, аз те познавам, ти се изправи веднъж срещу мен. Сейджуро Хико, нали?Помня те, помня те, ездачо"
"Пусни момчето..То не ти е нужно.."
"Не го познаваш, нали?Не знаеш кой е и защо е роден..Мисли, ездачо..Предопределено беше да се срещнем. Муртаг е мой"
"Муртаг не бива да плаща дълговете на баща си"
"На баща си..Баща му няма никакви дългове. Той е прост войник за нас и за моята господарка. А майка му, Хико?Майка му?"
Целият този разговор се проведе бързо и безшумно за околните. Муртаг всъщност си беше Муртаг, макар и леко побелял и с помътнели очи, които понякога просвятваха злобно. Не го бяха виждали такъв.
- Тогава аз ще те изкарам насила! - учителят не можеше да чака..Този елф отново се беше изпречил срещу него..Заедно с този прокълнат меч. Замахна..Но беше късно..Елфът отново беше по-бърз..Скоро учителят вече падаше изненадано. Острието гореше, хората наоколо се развикаха..Защото учителят вече се беше предал на смъртта
Не се знае какво точно се беше случило сетне, никой не искаше да разкаже. Но беше факт, че пред войската на Арвен и тази на орките се беше появило едно чудато същество, което следваше подкрепленията на ездачите. Същество отвъд границите на въображението, защото досега Арвен не беше срещала такова чудо..Беше за първи път тогава, когато се срещна с разярен до крайна степен господар, пък макар и нечистокръвен черен господар. Мнозина загинаха..И от двете страни. Съществото изглеждаше някак непобедимо. Защо се беше случило така?Това Муртаг ли беше...Тя най-сетне разбра потайните думи на Бром преди той да изчезне. Че Муртаг наистина трябва стриктно да се наблюдава. Ето че това бяха пропуснали и сега може би си плащаха.
После..Тя не си спомняше нищо. Никой не си спомняше нищо. Орки и ездачи просто бяха го забравили. Бяха там, но не знаеха какво се беше случило. Истината видя Муртаг, макар и през замъглени от тъмнината очи. Нещо бяло и чисто. Нещо идваше насам..И ето го, горе на хълма, стоеше и леко потрепваше. Светлина по-силна и от слънчевата и отдавна забравена.
- Трябва да се събудиш, Муртаг.. - каза с познатият глас, който някога, много отдавна беше успокоил едно седем годишно дете, което плачеше, защото всички го бяха обиждали. Сега същия този глас, но леко попроменен идваше от белия ангел, горе на хълма. На Муртаг ли говореше?Или на някого другиго.
- Мислех, че си мъртъв, Морган - усмихна се съществото, което би трябвало да беше Муртаг
- О, Никравзи..Като господарката си се държиш. Нима белият ангел ще загине без да е довършил до край делата си. Видях светлината, видях земята отвъд..Но не ми е писано да ходя там сега. Поех един последен шанс да намеря своето същество и да помогна на младия господар, чието тяло ти си взел сега. О и вече не съм Морган, не..Казвам се Кевин
- Кевин..Името си мениш на всеки сто години..Осъзнай се, бели ангеле..Гламдринг ще те победи.
- Гламдринг носи сила, способна да ме победи..Но тази сила все още никой не е отключил, Никравзи. Някой ден аз ще бъда победен от него, вярвам в това.
После Муртаг беше дошъл в съзнание. Объркан и насред купчина трупове. Мечът лежеше близо до него..Какво беше направил?Нима той беше виновен за това..Възможно ли беше?Бялото същество, което всякаш само той виждаше се приближи и коленичи до него. Беше същият той, Кевин Ру Уърт, малкото момче с кафяви коси и очи..Но с бяла роба и бели крила..Той беше белият ангел.
- Не се вини за това, Муртаг..Никой не е виновен. Каквото и да стане, Муртаг, вярвай в себе си. - ръката му докосна лилавокосото момче и ангелът се усмихна.

След всичко това, той все пак беше убивал ездачи. Изправиха го пред съда..Прегледаха случая му и го наказаха. Беше наказан с това да пази пещерата на яйцата завинаги..Беше наказан да не проговаря и думичка. Мечът беше му отнет..И започваше нова фаза на живота му, която нямаше да бъде толкова приятна..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Фев 15, 2008 7:55 pm

Пещерата на яйцата и Спасението

Направена му беше гономска магия и той беше отпратен с презрение далеч от замъка в пещерата, която беше посещавал само два пъти през живота си. Младите ездачи го виждаха винаги там, пред тъмния вход. Младо момче на около 15 с посивели ученически дрехи и помътнели очи. Той беше загубил красотата си и беше станал само копие на нещо отдавна забравено. Никога не проговаряше и думичка, държеше в ръка дълго копие и защитаваше. Когато идваше време младите и по-стари разбира се да влязат вътре, той стоеше на пост, изчезваше в тъмнината след човека и след кратко или след дълго време го изваждаше навън. После отново заемаше поста си. Жреците се грижеха за него, а Торн му правеше компания. Дори и на него не можеше да говори. Беше сам..Цяла вечност му престоеше, животът на ездачите беше дълъг, а той щеше да го прекара тук. Понякога виждаха в очите му сълзи, той нито веднъж не се усмихна. Но не му беше писано да прекара цял живот там..Някой си го спомняше и все още мислеше за него. Муртаг беше на 16 когато все още беше пазител на пещерата. Две години беше престоял пред входа. Две години беше останал сам. Казваше, че това му е помогнало..Но му беше и навредило. Затова от тогава насетне беше толкова тих. Не говореше често..Макар и да обичаше да го прави. Радваше се, когато имаше какво да каже, но в повече случаи си премълчаваше. От страх..Страх, че пак може да се случи да остане сам. Понякога през тези две години, когато беше лежал на сламената рогозка до входа и беше гледал звездите Кевин идваше да му прави компания. Беше опасно и ангела го знаеше, но не можеше да остави Муртаг просто така. Съдбата на ангела беше да забрави отново за ангелското в себе си докато отново не дойде времето. Макар и Муртаг да не можеше да каже и дума, то можеше да слуша и срещите с Кевин и Алзиеа, в които дейно се включваше зажаднелия за разговори Торн действаха изключително добре на Муртаг. Така оставаше в течение на нещата извън пещерата, защото това място беше изолирано. Така не се чувстваше сам, както когато беше наистина сам и всичко наоколо го притискаше така силно. За това плачеше понякога..За небето, което виждаше над себе си, но не можеше да го достигне. Беше свободен дух и мразеше затвора..Ето че беше попаднал в един такъв и не можеше да го напусне..За вечни времена..Когато Кевин си тръгваше рано сутрин с вълконещото Муртаг не правеше опити да го изпраща, въпреки това го болеше, когато отново го оставяха тук и с мъка взимаше копието, за да стане пак на пост. Шестнайсет годишния Муртаг не беше същия. Дрехите му бяха вече леко окъсели и много побелели, но това никой не го интересуваше. Грижите за него представляваха само храна и вода, които трябваше да използва далеч от жреците и го правеше. Тогава се чувстваше най-самотен, макар и да беше приятно край малкото поточе. Често децата го гледаха с интерес, а пък хората, които идваха с тях започваха да поучават, че ако не се държат добре, всеки можеше да го застигне участта да пази пещерата. Децата мислеха за това като за приключение. Но колко тежко беше това..Колко тежко наистина.
Една нощ, когато Муртаг наблюдаваше някак по-ярките звезди, нещо привлече вниманието му и той се изправи. Към пещерата идваше една фигура..Може би нелегално идващ нов ездач?И той беше направил нещо подобно...Изправи се, взе копието си, но замръзна все още в седнало положение. Фигурата се беше запътила към него и беше свалила качулката си. Той не можеше да й изрази учудването си, нито пък пролича, но тя някак го усети
- Муртаг..Това беше грешка..Боли те, нали? - говореше за нещо, което Муртаг отначало не разбра, после леко поклати глава в знак на несъгласие
- Не ме лъжи - пристъпи напред и се настани на рогозката пред него - Аз го виждам..Защо тогава плачеш, Муртаг?
Намръщи се и избърса сълзите си. Защо Арвен винаги виждаше тези неща?
- Моля те, дойдох да те освободя..Недей да го криеш от мен, защото знам, че го искаш..Ти можеш, Муртаг..Това ще е най-добре за теб.
Искаше да й каже че не може, макар и да го иска. Искаше му се да й каже, че няма бъдеще за него. Тя се изправи и огледа, Торн се приземи наблизо и тя изглежда остана доволна.
- Ти трябва да бъдеш свободен, Муртаг.. - каза тихо, после затвори очи. Мълвеше думи на непознат за него език..Май беше пропуснал да узнае нещо за този език...Но му подейства. Синият огън?Не, той вече не съществуваше. Намираше се в черно пространство, а пред него гореше синият огън..Но все още ли го имаше?Имаше ли свободата да го намери, имаше ли смелостта да тръгне по този път?Небето, реката, птиците..Всичко беше свободно..Вятърът вееше свободно, а дъждът свободно се лееше. Той обаче не беше свободен. Огънят му даваше свободата. Ето че беше пред него. Протегна ръка..Искаше своята свобода, искаше..Искаше своя живот обратно. Ръката му се обагри от сините пламъци и те полека преминаха нагоре, възвръщаха живот, който беше забравил. Беше забравил, че такъв живот изобщо съществува..Отвори очи и се огледа, чу новите песни на птиците и по-силното шумолене на потока. Нещо се беше върнало, нещо беше оживяло. Арвен все още беше тук и държеше копието му..Копието..Мразеше го..Момичето му подаде ръка и се усмихна
- Ритуалът, Муртаг - прошепна тихо - Има вода, нали?
Това го накара да застине. Ритуалът?
- Сега ли? - беше първото нещо, което проговаряше от близо две години. Звучеше нормално, въпреки че не беше проговарял толкова дълго. Звучеше като него..Неговият глас...Не го беше чувал отдавна..Беше се променил съвсем леко и сега звучаха едни доста познати на някои нотки.
- Сега Муртаг..
Малко по-късно един напълно различен човек стоеше пред червения дракон. Тя държеше синия меч в ръка и му го подаде. Той го взе..Беше негов..Беше сигурен, че този път ще се справи. Да, този път беше различно. Мечът му се подчини без проблеми и скоро висеше в невидимата си ножница на гърба на младежа.
- Пази се..И след няколко години ела при мен в двореца..Нуждая се от теб, Муртаг.. - Арвен се отдалечи, червените крила се разтвориха и Торн напусна ужасното място..Изгревът освети лилавокосия младеж на гърба му. Мътнотата в очите му беше вече само спомен, пътническите му дрехи бяха чисто нови и май направени точно за него. Муртаг, синът на Морзан беше вече свободен.
А какво стана в пещерата е лесно да се предположи, защото Арвен остана там. Вместо Муртаг на сутринта жреците намериха своята царица, която сложи всичко в ред и в знак, че всичко е наред, прекърши копието на пазачите..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Съб Фев 16, 2008 1:20 pm

Ним и Елфическото царство

Муртаг беше свободен. Цяла една година той се скиташе из различните царства и извършваше разни дребни неща, които не са толкова важни. Важното беше, че никой не рабра къде е и никой не го преследваше освен мнозина, наумили си да избият семейството на Морзан. Една година беше свободен напълно. После една вечер в навечерието на неговия седемнадесети рожден ден нещо се случи. Нападнаха го и мечът отново се пробуди. Смъртно ранен поради невнимателност, беше се оказал близо до горите на елфическото царство. Нямаше връщане назад, трябваше да навлезе под вековните гори. Свлече се до едно от дърветата и задиша тежко. Всичко му се виждаше мътно, беше..По-добре беше да остане тук, отколкото край пещерата...Да, така мислеше..Не беше сам, въпреки че Торн по нареждане се беше отправил към драконите, Муртаг не беше сам. Усещаше и някой друг да страда някъде съвсем наблизо
"Ей, хлапе, направи много глупости, уменията ти...Трябва..Да се съсредоточиш, хлапе" това го стресна, но и успокои. Не беше сам..Никога не беше бил. През дългите нощи край пещерата не беше сам, онова нещо там го държеше, посочваше му пътя.
"Кой си ти?" успя да попита най-сетне след толкова години мъчение..Мъчение отностно това кой е тайният човек, който винаги му помагаше. Тайният човек, който поддържаше духа му.
"Не разбра ли?Аз съм..Ти знаеш, аз ти обещах, хлапе"
"Ти си елфа,който ми остави меча..Ти си русия елф отпреди всичката болка..Нали?"
"Ти си умен младеж, Муртаг...Името ми е много дълго, но аз все пак съм тук..Нимфромдинзел Никравзи.."
"Ним?"
"Не, само не това.."
Разговорът секна, защото някой се приближаваше. Моментално Муртаг усети, че нещо го дърпа, че нещо иска той да се махне..И скоро се намираше завързан здраво в една тъмна стая..Помнеше тази стая
"Сега си затворник тук..До скоро, Муртаг"
Нататък историята се развива в действието на Ним. Как пророчицата Елмазия го намери до дървото и въпреки, че не допускаше външни хора погрижи се за него и той остана дълго при нея. Цели две години. Докато една вечер Ним отвори очи и се огледа. Намираше се в малката стаичка на пророчицата и вече беше късна нощ. Тя беше отвън и изпълняваше среднощния си ритуал. Ним не й пречеше, просто я наблюдаваше от далече. Тя много се интересуваше от него, обичаше да разговаря с служителя на Сянката. Тази нощ обаче той нямаше време за разговори. Твърде дълго беше живял в изолация и беше време да събуди момчето, чието тяло беше завзел толкова дълго. От много крясъци и болка, Муртаг сега спеше, напълно оставил се на въжетата, които болезнено се впиваха в него. После усети облекчение и бавно отвори очи.
"Хайде хлапе, събуди се и се съживи. На 18 си вече. "
"18..Две години?Какво направи с мен?"
"Постепенно ще разбереш и това..Опитах се да те защитя за собствени цели, но не изпълних плана си, не успях.."
Постепенно Муртаг започна да усеща все повече и повече. Въжетата изчезнаха и той нервно разтри ръцете си. Усети хладния нощен въздух и стъпките на собственото си тяло в тялото на някой друг.
"Бягаш ли, Ним?"
"Казах ти да не ме наричаш така..Не съм твой приятел, хлапе. Но да, бягам или нещо такова, наречи го както искаш"
Озоваха се в края на гората, където бяха влезли за пръв път. Ним затвори очи и въздъхна, после на негово място вече стоеше Муртаг. Беше изтощен, всичко това беше ужасно.
"След няколко години ела при мен в двореца" беше казала Арвен, а сега това казваше Торн. Драконът вярно и предано беше чакал своя ездач тук, покрай гората с надеждата, че ще го срещне някой ден. И той най-сетне се беше появил. Червеният дракон отърка муцуната си в ездача в опит да го посъживи. В отговор получи потупване от лявата ръка на Муртаг, с която усещаше леко присъствието на Торн, който мислеше за загубен. Намери един от шиповете на врата му и го хвана по здраво.
- Не мислех, че ще те открия тук, Торн.
"Ти си моят ездач, Муртаг. Хайде, стига да се качиш на мен, аз ще те заведа където трябва"
- Къде е това място, Торн?
"Драконското царство, Муртаг"
- А дали един отхвърлен ездач има правото да отиде там?
"Там има хора, които те чакат." Муртаг кимна леко после се зае да се покачи горе. Торн му помогна леко, после се изправи и огледа "Отдавна не си летял, нали?Сега ще ти направя това удоволствие"
- Обичам да се грижиш за мен, Торн..Благодаря ти..
"Ти се погрижи за мен, дори когато бях безполезен, когато никой не се нуждаеше от мен..И аз искам да направя нещо за теб сега"
Без повече приказки червените крила се разтвориха и дракона тръгна към целта си без пророчицата да успее да ги спре. Тя вече криеше една тайна, но тя щеше да излезе наяве по-късно. Беше успяла да зърне само голямата червена точка на хоризонта, отправила се към царството там.
"Държиш ли се?"
- Не се тревожи, знаеш, че няма да падна дори и да не се държа.
"Не се съмнявам в способностите ти на ездач. Страх ме е ч, си загубил малко сила."
- Щом ти си тук, ще се справя.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Нед Фев 17, 2008 3:37 pm

Завръщане на служба

Червеният дракон го отнесе към мястото, което той често беше посещавал преди две години, рееше се високо в облаците и просто го гледаше, защото мислеше, че не му е писано някога да стъпне на драконска земя отново.
Арвен стоеше на трона си, вече много загрижена и цялата в драскотини, тя току-що се прибираше от поредната битка. Много трудности преживяваше сега нейното царство и тя трябваше да е постоянно на щрек. Беше готова да се оттегли от тронната, когато един от стражите й влезе и се поклони.
- Навън чака един човек, който не желае да каже и дума и крие лицето си, милейди - каза тихо, а царицата му едва недоловимо трепна от изненада. Инатът на този човек я учудваше, но може би нарочно го правеше. Как иначе тя щеше да разпознае в това описание онзи, който стоеше отвън. Изправи се и съвсем леко се усмихна, опитвайки се да прикрие победоностното си изражение, или по-скоро това, което щеше да последва и да се изсипе върху странника отвън.
- Пусни го - без въпроси войникът отново се скри и тронната утихна
Както преди много години тя изпървом видя как вратата се отваряше. Тогава мислеше, че е някоя слугиня, а се беше оказал Бром, който водеше със себе си младо момче с шапка. Сега обаче Бром го нямаше, а идваше един младеж с качулка и пътнически дрехи..и едно елфическо наметало, за което Арвен мислеше, че младежът или е купил или му е дадено, защото тя му беше занесла само драконска пътническа униформа преди три години при пещерата. Младежът пристъпи напред и явно се огледа
- Глупако!Три години!Три години какво си мислиш, казах ти да дойдеш при мен, но не след три години, глупако! - разкрещя се, напоследък крещеше много..На войските, за да я чуват, на слугите, за да не й противоречат..На всички, за да я разберат. Усети, че това стресна госта й, но не я интересуваше..Той беше устоял на думата си и беше успял да дойде. Тя му се нахвърли, все едно никога не го беше виждала, все пак разбра, че той се усмихва виновно. Пусна го, след като се увери, че е истински и го погледна
- Мислех, че си мъртъв, мислех, че си забравил.
- Арвен...Някога прекрачвал ли съм дума, дадена към теб? - казваше го сега за пръв път, макар че му престоеше да го повтори след няколко години..Не го знаеше разбира се, но знаеше как подейства това на царицата първия път, когато тя го чу.
След няколко часа разговори, в които тя не можа да разбере напълно всичко, което беше станало възникна въпросът, който мъчеше Муртаг от доста време. Какво щеше да прави?Арвен изглежда имаше по-бърза мисъл в онзи момент, защото изказа веднага предложението си. По-късно си признаваше, че не е мислила изобщо, а й се е изплъзнало просто ей така. Предложението й беше Муртаг да постъпи на служба при нея, но разбира се скришом, защото още не беше забравено неговото деяние. След няколко години, казваше Арвен, всичко щяло да е наред. И така младият лилавокос облече драконска униформа и беше готов да постъпи на служба по границите. Тя щеше да уреди въпроса като го изпрати при познати хора, тоест при негови връстници, които от доста време го бяха защитавали. Торн трябваше да се раздели с господаря си, за да замине на изток, Муртаг поемаше на север..Щяха да се срещат пак, разбира се, но може би не така често. Имаха поне шанс, да разговарят винаги..
- Този меч не бива да варди границите - беше казал тогава Муртаг, подавайки синия меч на царицата - Узна ли нещо за него?
- Знам, Муртаг..Това е Гламдринг... - прошепна тя, докато оствяше меча в една кутия.
- Гламдринг..Значи той.. - тя не разбра какво имаше предвид Муртаг, но той така или иначе си замълча.
- Ще го пазим тук..Някой ден ще се заемем с него..До тогава давам ти този..Дано ти свърши работа - беше много по-къс и някак нормален. Той никога нямаше да свикне с него, което беше причина да получи много рани.
На 18 той постъпи на служба на северната граница и животът отново се обърна към добрата си страна. Това беше живот, който много му харесваше. После един ден след няколко години...
Арвен, Мелиса и Бром слизаха по малкото стълбище към затулената врата. Преди няколко часа той беше минал през тази врата. Вътре имаше малко мебели и дълъг ръкопис, а самият Муртаг стоеше на един стол. Арвен го докосна, което го накара да отвори очи. Това беше той, 21 годишният Муртаг, с който от тогава насетне ставаха разни неща..От онзи ден нататък повечето му мечти бяха изпълнени, други завинаги провалени..Но така започна историята, за която другаде е писано повече. А как ще завърши все още никой не знае..Или знае, но все още нищо не е писано за това. От тук насетне този кратък съвсем набързо написан разказ спира..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   

Върнете се в началото Go down
 
Мелани Сойер измислици
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Царствата :: Други :: Творчески отдел-
Идете на: