Царствата

Преживей приключението!
 
SiteSite  СветовеСветове  ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Мелани Сойер измислици

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 06, 2007 8:10 pm

Тук ще ви пусна след малко една измислена история която не е за магии.Със същото име Мелани Сойер....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 06, 2007 8:11 pm

ПЪРВА ГЛАВА ОТ ИЗМИСЛИЦАТА....
МЕЛ ЗА ПАРИЖ

Беше рано сутрин и Мел тъкмо се събуждаше.Баща й го нямаше - явно и днес разследваше престъпление.Такъв беше живота на момичето й баща й, но на нея не й липсваше любов.Момичето стана и се облече, после включи телефона си, защото знаеше, че баща й няма да пропусне да й се обади.След това слезе в кухнята й затърси нещо за ядене.Понеже нямаше нищо, което да й се ядеше в момента излезе до близкия магазин и си купи яйца и бекон.Върна се, включи телевизора и загледа някакъв концерт.Не след дълго телефонът й засвири и тя вдигна
- Добро утро, скъпа, как си? - дебелият глас на баща й се чу.Той явно се намираше на доста оживено място, защото Мел едвам разбра какво й казва
- Добро утро, тате, спокойно добре съм - отговори му тя
- Знаеш ли, искам да дайдеш на площад "Звездна".Знаеш къде се намира, нали?
- Да, да взема ли нещо, ако ти трябва?
- Не нищо не ми трябва.Сега трябва да затварям, но ще те чакам на площада.До скоро миличка
- Чао - каза му тя и затвори.После облече дънките си и взе шапката си.
Навън се очертаваше един страхотен ден.Мел се качи на едно такси и каза на шофьора къде да я закара.След малко тя вече се озърташе на площада...
Видя баща си и закрачи към него.Той бе заобиколен от няколко приятели, които Мел познаваше.Те явно я очакваха и когато тя се приближи баща й каза:
- Сюзан, ходи да донесеш.....знаеш какво
Жената до него отиде на някъде, а бащата на Мел се обърна към дъщеря си
- Познай какъв ден е днес
- Незнам тате, коя дата сме?Вече съвсем загубих представа за времето.Тук винаги всичко е еднакво - отговори Мел
- Точно затова те повиках сега тук - усмихна се баща й - Честит рожден ден, миличка
Мел наистина беше забравила рождения си ден.Днес ставаше на 15.Баща й никога нямаше да се сети за рождения й ден ако някой не му бе напомнил и Мел предполагаше, че тези които са се сетили сега стоят около тях.
- Вярно!Много ти благодаря, тате - зарадвано каза Мел
В този момент се върна Сюзан понесла някакви хартийки, които даде на бащата
- Понеже ти самата каза, че тук ти е скучно реших за рождения ти ден да ти подаря едноседмична почивка за двама до Париж - каза Мерик като подаваше билетите на момичето
- Наистина....тате това е голям подарък.Ти ли ще дойдеш с мен?
- Не, знаеш, че не мога.Мислех да вземеш...хм....приятеля си.Знам, че имаш, макар че не искаш да споделиш с мен.Но няма да говорим за това сега.Самолетът излита утре в три часа.Тичай да стягаш багажа.
- О тате - Мел прегърна баща си и зарадвано се затича да хване такси.
Веднага щом таксито спря Мел изкочи от него и се затича към стаята си.Там позвъни на приятеля си Майкъл и зачака някой да вдигне.
- Ало? - чу тя гласа на гаджето си
- Майк аз съм
- Ооо Мел тъкмо щях да ти позвъня.Честит рожден ден!
- Много ти благодаря.Звъня ти във връзка с рождения ми ден
- Купон ли ще има?
- Не.Тате ми подари два билета за Париж!Представяш ли си!Самолетът излита утре и се надявах да дойдеш с мен на почивката....
- Разбира се, миличка.Идеята е супер, а и имам цял един свободен месец
- Обичам те, Майк.До утре на летището тогава
- До утре миличка.И аз те обичам
След разговора Мел започна да приготвя багажа си.Избра си две красиви рокли и сложи повече дънки и блузи.Не забрави и шапката си, защото без нея не тръгваше никъде.Сложи дискмена си и повечето си музика, после намери място и за книгата, която четеше в момента, макар че не беше сигурна дали ще има време да използва тези две неща.Чак тогава видя на нощното си шкафче някакъв пощенски плик.На него с красивия почерк на баща й пишеше: "Заминаваш на екскурзия?Ами пари имаш ли?Защо не вземеш тези?". В плика имаше доста пари и Мел се усмихна.На нея и баща й никога не й липсваха пари.Мел не обичаше да взима пари от баща си, предпочиташе да печели сама, но знаеше, че ако откаже да ги вземе бащай ще й се разсърди.След като скъта парите на сигурно място тя досложи още няколко неща в багажа и започна да стяга чантичката си.Сложи червилото, гланца, молива за очи и още няколко принадлежности за гримиране, кърпички, снимка на гаджето си и още няколко неща....Навън се стъмни и баща й се завърна.Мел го чу как си посвирква долу в кухнята и слезе надолу.
- Здравей момиченцето ми - каза й той докато се опитваше да изпържи яйцата
- Добър вечер тате.Моля те дай аз да изпържа яйцата - момичето пое тигана и започна да пържи яйцата.
- Какво ли ще правя без теб, миличка.Не мога да си сготвя дори едни яйца
- Ще ходиш на МакДоналдс - предложи му момичето и се усмихна
Вечерята беше скромна, но на бащата и дъщерята им харесваше да стоят до късно в кухнята и да обсъждат нещата от деня.
- Готова ли си за пътуването - запита баща й след дълго обсъждане на работата му днес
- И още как.Всичко е готово.Само трябва да измисля с какво ще пътувам
- Един съвет.Облечи си черните дънки и онзи жълт потник
- Да става добро предложение.Благодаря ти тате
Баща й се усмихна и погледна часовника на стената
- Лелеее погледни колко е часът.Колко бързо минава времето вече е 1 през ноща.Веднага в леглото!
- Не ми се спи, но щом казваш ще си легна.Ще ми липсваш, тате
- И ти на мен, скъпа
Мел се качи и си легна.Чуваше как долу баща й още дълго стоеше в кухнята и най - накрая се качи в стаята си....
Слънцето се показа и Мел се събуди в чудесно настроение.Веднага скочи и се облече за пътуването, макар че беше едва 10 сутринта.После два часа усърдно преглеждаше да не е забравила нещо.После слезе долу в кухнята.Баща й беше забравил да изгаси телевизора и момичето побърза да го направи.После от горния етаж дочу, че телефонът й звъни и се затича нагоре.Естествено беше баща й.
- Добро утро, скъпа.Как сме днес?
- Чудесно!
- Радвам се!Знаеш ли, реших по време на ваканцията да не те безпокоя
- Ами....както пожелаеш тате.Няма да ме притесняваш, но....
- Спокойно ако имам нужда да ми кажеш как се готвят яйца ще ти се обадя
Баща й се засмя.Чу се някакъв глас и той побърза да каже на Мел, че трябва да затваря и Мел не го чу повече през деня.Слезе долу във всекидневната.Загледа се през прозореца.Красивата картина - морето и няколко високи палми огрени от слънцето.Нямаше да вижда тази картина една седмица и щеше да й липсва.След това избра една от многото книги в семейната библиотека, седна и се зачете в нея.Книгата беше интересна и след време момичето погледна по навик часовника на стената.О ужас!Оставаше само един час до излитането от самолета.Мел побърза да вземе багажа си и да вземе такси.Качи се в колата и тръгна за летището...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ПЕТЯ
Killing for Candy
avatar

Female
Брой мнения : 2862
Age : 23
Localisation : Between the dying stars and the reborning moon
Registration date : 30.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 06, 2007 8:14 pm

много е хубаво
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://sweetparadaise.blogspot.com/
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 06, 2007 8:16 pm

Има и още ама се чудя дали да пускам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ПЕТЯ
Killing for Candy
avatar

Female
Брой мнения : 2862
Age : 23
Localisation : Between the dying stars and the reborning moon
Registration date : 30.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 06, 2007 8:19 pm

пускай,пускай
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://sweetparadaise.blogspot.com/
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 06, 2007 8:21 pm

ЛЕТИЩЕТО

По пътя за летището Мел се сети, че не е казала на Майк кога излита самолета и се уплаши, че той няма да дойде.Измъкна телефона си и позвъни
- Ало? - чу тя гласа му
- Майк....забравих....колко съм глупава.Самолетът излита в три часа
- Спокойно миличка.Аз съм на летището от един часа.
- О....замалко си помислих, че няма да можеш да дойдеш с мен....добре сега идвам и аз
-Добре
Връзката прекъсна и таксито спря пред летището.Мел направо изхвърча от него, разплати се набързо с шофьора и се затича навътре.Затърси с поглед приятеля си.Видя го на регистратурата.Майкъл беше висок чернокос младеж на 17 години който имаше страхотни сини очи.С Мел се бяха срещнали съвсем случайно в училището преди 1 година.
Мел направо го събори, когато отиде да го прегърне
- Хей, по внимателно - каза той като се усмехваше
- Извинявай - каза тя и го целуна - Просто толкова съм се разбързала, че....
Обявиха, че техният самолет излита след десет минути и двамата се разбързаха.Успяха да стигнат навреме, Мел даде билетите на мъжа, който ги събираше и тя и Майк се настаниха на седалките си.Почти веднага се чу гласа на капитана на самолета, който помоли да си сложат коланите.
И така Мел и Майк се запътиха за Париж.За една страхотна седмица само за тях двамата....
Полетът беше дълъг и изморителен.От Маями до Париж имаше доста дълъг път, но Мел проспа по - голямата част.По едно време се събуди.Самолета беше притихнал но все още имаше будни хора.Един такъв буден човек беше Майкъл, който седеше и гледаше в една точка.
- Добре ли си? - попита го Мел
- Да, но...ми е скучно...Нямаш ли нещо за четене или нещо друго?
- Имам една фантастична книга и си нося дискмена.Кое си избираш?
- Дискмена.Знаеш, че не обичам фантастики като теб
Мел извади от куфара сиво черния дискмен и дисковете и ги подаде на момчето.После отново си легна.
Вече пътуваха няколко дни и всички пътници бяха изнервени вече.Най - сетне един хубав слънчев ден, както ги уверяваше стюардесата самолетът най - сетне кацна на френска земя и всички пътници с радост го напуснаха.Париж, беше пред тях огрян от слънцето на новия ден....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king
The Spirit


Male
Брой мнения : 1105
Registration date : 11.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Съб Апр 07, 2007 6:17 pm

Много е готино. И аз трябва да публикувам някои от моите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Нед Апр 08, 2007 6:08 pm

ПАРИЖ

След изморителното пътуване със самолет Майк предложи на приятелката си да отидат да разгледат хотелите, но на момичето не му се ходеше никъде.Затова той се обади на телефона на един хотел, който беше видял на едно рекламно листче.Казваше се хотел "Брижит" и според неговите думи бил най - добрият хотел в Париж.Момчето запази стая за една седмица и двамата тръгнаха за хотела.
Сградата наистина изглеждаше прекрасно.Мел и Майк влязоха и се запътиха към гишето в единия ъгъл.Там Майк попита за резервираната стая и веднага му дадоха ключа.Двамата платиха и се отправиха към стаята.Тя беше голяма и много красива.Имаше голям телевизор, голяма баня и огромно легло, но....беше само едно.
- Майк....леглото е само едно - провикна се Мел докато Майк беше във всекидневната.
- Какво? - попита той и отиде до нея - Оу ами....Защо да са две като можем да спим и на едно?
- Хммм...Ами...Добре.Сега обаче съм много изморена и ще спя сама - Мел легна на леглото и веднага заспа, защото наистина беше много изморена....
Мел се събуди късно.До нея имаше някой и тя се обърна на лявата си страна.Там беше Майк и спеше дълбоко.
- Майк, събуди се десет часа е! - каза му тя и започна да го буди
- Не искам да спя - каза той и отново заспа
- Хайде де, миличък, искам да ме заведеж до река Сена!
- Ох добре ставам - каза той и се протегна.
Мел отиде до банята, преоблече се и после се върна в спалнята където Майк се чудеше защо черната му риза седи толкова странно върху него
- Майк!Облякъл си ризата наобратно! - каза му Мел
- Така ли? - и момчето се огледа на огледалото - Боже!Много ми се е спало щом съм се облякъл така. - И той свали ризата и я облече отново този път както трябва.
Двамата излязоха и се отправиха към реката.Вървяха пеша, защото искаха да разгледат града.Хотелът се намираше доста близо до реката и скоро те я зърнаха.Беше красива голяма река.Двамата намериха малко ресторантче и решиха да обядват там, тъй като вече беше време за обяд.Решиха да опитат някои френски специалитети.Не им харесаха, затова преминаха на една пица.След като се наобядваха те постояха малко гледайки реката и след това започнаха отново да се разхождат из града...
След като разгледаха по - голямата част от града и се разходиха из парка до реката, Майк и Мел се върнаха в апартамента си и гледаха малко телевизия.Около два часа Майк изчезна на някъде, но Мел не се притесняваше за него.
Беше вече около 9 вечерта и момчето най - сетне се появи.
- Мел!Намерих едно страхотно място.Какво ще кажеш да ходим довечера на концерт? - каза той още от вратата.
- На кого е концерта? - попита го момичето без да отлепва очи от телевизора.
- Познай!На любимия ти изпълнител!
- Какво? - поскочи момичето - Наистина?
- Ооо да.По - добре да побързаме, защото концерта започва в 10
- Страхотно.Чакай само да си взема якето. - Мел изтича до спалнята и грабна якето си.Двамата се качиха в едно такси, Майк каза нещо на френски на шофьора и скоро те бяха пред сцената.Концертът започваше скоро.Майк се запромъква към по - предните места хванал Мел за ръка.Вече бяха на една от първите редици.На сцената засвяткаха безброй светлини и сред лек дим излезе изпълнителят.Целият площад гръмна от аплодисменти и той започна да пее.Изпя две песни и след като почаха публиката да притихне започна да говори.
- Следващата песен трябва да изпълня с едно момиче от публиката.Да видим кое ще е то. - каза той и започна да оглежда публиката.Много момичета започнаха да вдигат ръце, но Мел не го направи, защото знаеше, че няма да я изберат.Певецът слезе от сцената и започна да върви из публиката.Внезапно се спря пред нея и се доближи.
- Ти защо не вдигаш ръка? - попита я той
- Ами.....защото.....ами...знам че не мога да пея и затова - запелтечи момичето
- Хайде ела на сцената - отвърна той и я задърпа за ръката.
- Но....но.... -започна тя но вече беше на сцената.Подадоха й микрофон и много ръкопляскания я ободриха.Музиката започна и изпълнителя започна да пее.Момичето също пя и след като песента свърши се върна при Майк.
- Беше страхотна!Браво! - каза й той
- Не мисля, че се справих добре - започна Мел, но не продължи, защото певеца продължи с друга песен.След пет шест песни концертът свърши.Майк и Мел се прибраха в хотела и се проснаха на леглото, за да си починат за утрешния ден....
На другия ден решиха да посетят Айфеловата кула.До там имаше доста път и двамата бяха седнали в един автобус.След малко време, което на двамата се стори доста дълго най - сетне видяха знаменитата кула.Слязоха от автобуса и се отправиха към кулата.Казаха им, че не могат да се качат на най - високата част, защото е много ветровито и е позволено само до първите етажи.Мел и Майк се качиха докъдето им позволиха и започнаха да снимат пейзажа и себе си.Внезапно една жена сложи ръка на рамото на Мел и момичето се обърна към нея.
- Как се казваш момиче? - запита тя
- Мелани.Мелани Сойер - отговори тя
- Знаех си... - каза тя и се отдалечи
- Почакайте....какво искате от мен?
- От Маями ли си? - запита жената отново
- Защо ме разпитвате? - запита на свой ред Мел
- Баща ти Мерик ли се казва? - продължи жената.
- Госпожо, защо разпитвате момичето? - включи се и Майк
Но жената не каза нищо, а започна да слиза от кулата.Мел се опита да я последва, но Майк я спря.
- Недей.Може да е опасно - предупреди я той
Този ден те бяха повече на кулата и около нея.Не знаеха какво ще правят още три дни, но щяха да измислят нещо.Този ден разгледаха и други забележителности от града.Вечерта се върнаха и на телевизора намериха странно съобщение: "Благодаря ти, че ми обърна внимание"....
- Какво ли означава това? - запита се Мел за стотен път.Беше около дванайсет през ноща, но двамата с Майк не си бяха лягали.
- Мисля, че е свързано с онази жена, която срещнахме на кулата - каза Майк след дълго мълчание.
- И аз имам такова чувство.Мисля, че тя ми е роднина, но незнам по майчина или по бащина линия.Аз почти не познавам майка си.Разделиха се с баща ми когато бях на 6, но преди това тя се връщаше вкъщи много късно, а сутрин отиваше на работа прекалено рано.Баща ми не ми казваше къде точно работи и никога не сме си говорили както с него.Спомням си, че единствените думи, които чух от нея бяха, когато бях на 4...но беше толкова отдавна.
- Може да е била майка ти - предложи момчето
- Откъде ще може да ме познае.Видяла ме е последно когато съм била на 6.Сега съм на 15 и със сигурност съм се променила...
- Може би баща ти поддържа връзка с нея.
- Да възможно е, но не съм сигурна.Ох...изморих се...трябва да си почина, а утре предлагам да се обадим на баща ми и да попитаме дали поддържя връзка с майка ми още.
- Много добре.Точно така ще направим.Хайде, наистина се нуждаем от сън...
Двамата си легнаха.Към десет сутринта Мел се събуди.Майк го нямаше, но тя усети, че не е сама в стаята.
- Добро утро! - чу тя женски глас...Гласът на жената, която срещна на кулата!....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Нед Апр 08, 2007 6:08 pm

- Коя сте вие?Какво правите тук? - каза стреснато момичето и седна в леглото
- Мел...искам да ти задам само няколко въпроса - каза тя и се усмихна леко.Имаше красива русолява коса и невероятни сини очи.Беше леко дебела, но това не си личеше.
- Няма да ви отговарям на въпросите ако вие не отговаряте на моите - каза бързо момичето
- Ще отговоря на въпросите ти обещавам, само че след като ти отговориш на моите
- Добре, но къде е Майк?
- Видях го как излезе до реката.Мога ли да задам първия си въпрос?
- Задайте го.
- От къде си, Мел? - попита жената като се настани удобно на леглото
- От Маями.
- Как се казва баща ти?
- Мерик...Мерик Сойер...
- Добре.Сега ти задай твоите въпроси.
- Имам само един единствен въпрос....Защо ме разпитвате?
- Виж дете...Видях те вчера на кулата...косата...очите.Приличаш на баща си даже по характер....Познавам Мерик изключително добре.
Жената въздъхна и продължи....
- Казвам се Лиса, Мел....Лиса Вилмин....Преди обаче се наричах Лиса Сойер...Аз съм твоята майка Мел
Момичето я изгледа слисано.Изобщо не преличаше на майката, която детето помнеше.Онази жена имаше черна коса и винаги се усмихваше.Жената пред нея беше коренно различна от онази в спомените на момичето.
- Не може да бъде - промълви Мел след малко
В този момент телефона на момичето звънна и тя побърза да види кой е.
- Ако е баща ти ще ми го дадеш ли? - запита жената
- Заповядай - каза момичето и й подаде телефона, защото наистина се обаждаше баща й.
- Ало? - чу се гласа на баща й, защото Мел беше пуснала телефона на високоговорител
- Здравей, Мерик - отговори му Лиса
- Какво?....Лиса!Какво става там?
- Реших да посетя дъщеря си...трябва да знае коя е майка й
- Трябваше да ми кажеш...Щях да я предупредя
- Нямаше нужда.Вече се разбрахме с нея - жената стана и отиде във всекидневната.Затвори вратата, защото мислеше, че Мел няма да я чуе, но момичето допра ухо до вратата и заслуша.
- Липсваш ми... - каза жената
- ...И ти на мен, Лиса - каза след кратко мълчание баща й
- Трябва да се видим някога..
- Какво ще кажеш да дойдеш в Маями?Дъщеря ни и приятелят й си заминават по - другиден.
- Става.Ще се видим тогава.Довиждане - жената затвори и тръгна обратно към стаята.Мел побърза да седне отново на леглото.
- Е момичето ми, приличам ли ти на твоята майка? - попита жената.
- Съвсем малко.Спомням си, че майка ми беше доста по - различна от теб на външен вид.
- Външният вид се променя...
Жената беше прекъсната от нахълтването на Майк в стаята.
- Хей!Какво правите тук? - попита той Лиса
- Спокойно, Майк.Това....Това е майка ми - отвърна му Мел
- Абсолютно ли си сигурна?
- Да.Успокой се.
Момчето повдигна рамене и отиде във всекидневната.След малко от там се чу вик на изненада и Мел отиде да види какво става последвана от майка си.На масата беше сервирана огромна закуска
- Позволих си да поръчам малка закуска - каза Лиса.
- Малка? - повтори Майк като гледаше претрупаната маса.
- Страхотно.Какво ще кажете да нападаме? - предложи Мел
Тя и Майк нападнаха закуската, а Лиса се осамоти в спалнята.След като двамата свършиха Мел отиде в спалнята да се преоблече.Там майка й разглеждаше дрехите й и една снимка.Момичето се облече и погледна коя снимка гледаше жената.На снимката беше Мел на 13 - ия си рожден ден.Седеше на един стол, а баща й я беше прегърнал.Това беше любимата снимка на момичето.
- Баща ти обръща ли ти достатъчно внимание? - попита я Лиса
- Ооо да.Всеки ден се чуваме по телефона и се виждаме в работата му.Вечер сме до късно в кухнята и обсъждаме разни неща.
- Това е добре.Както виждам доста се е променил.Направил си е руси кичури, но му отиваше повече без тях...
- Аз го накарах.Така ми харесва много повече....
Следващия един ден тримата прекараха по улиците на Париж и в дълги разговори.Неусетно дойде деня на заминаването.Мел и Майк събраха багажа си, а Лиса донесе отнякъде своя куфар.Тримата се качиха на самолета за Маями и тръгнаха...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Чет Апр 26, 2007 8:00 pm

Спирам дотук и ще напиша нещо като Карибски пирати 4.Пиратите са мои любимци и да си кажа обичам да се правя на джак спароу например...След малко го пускам
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rebeca
Mua-ha-ha-ha!
avatar

Female
Брой мнения : 60
Age : 26
Localisation : The middle of nowhere...елате на гости ^^
Registration date : 12.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Чет Апр 26, 2007 8:03 pm

Уау! Това звучи интересно ! Искам да видяяяя!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Чет Апр 26, 2007 8:34 pm

Карибски пирати 4
Мелиса и Бренън

Ето я.Чакаше го…Той я виждаше ясно в светлината на онзи фенер.Тя пищеше в ръцете на пират с дълъг нож опрян в гърлото й.Задържаха го…Тя се отдалечаваше.Нямаше я.
- Сали!Сали!... – той я викаше с всичкия си глас.Напразно.Тя беше изчезнала…Или може би не?
- Джак!Джак събуди се! – някак отдалече той чу гласа на Елизапет.Джак се събуди.Намираше се на кораба си.На леглото му седеше Елизабет Суон и го гледаше притеснено.Постепенно се осъзна.Пътуваха за Тортуга, за да намерят екипажа на Черната перла..
- Джак добре ли си? – прекъсна мислите му Елизапет – Беше пребледнял…Крещеше….
- Добре съм…Добре… - опита се да я успокои той, но всъщност изобщо не се чувстваше добре.Сънуваше този сън вече около месец.Повтаряше се всяка нощ.И застрашаваше неговата голяма тайна.
- Коя е тя? – отново започна жената като се изправи и тръгна към вратата –Жената…Сали…Ти викаше нейното име.
- Аз…Не, не мога да ти кажа….Ще ме оставиш ли за малко…Сам?
Тя излезе.Вратата се затвори и капитан Джак Спароу остана сам в тъмнината на каютата.Салима…Да така се казваше тя.Но трябваше ли да сподели на някого тази тайна, която криеше вече толкова години в сърцето си?Трябваше ли?Мъжът стана от леглото.Беше си легнал с дрехите, но това не му направи особено впечатление.Повече се вълнуваше от това къде е шапката му.Видя я върху малката масичка в дъното закрепена върху няколко карти.Взе я и я нахлупи върху главата си…Знаеше, че тя е жива, но къде можеше да е…Дейви Джоунс…Отново той беше виновен за онова…Джак излезе на палубата.Морето беше спокойно и лек ветрец подухваше в ранната сутрин.Елизабет се учеше от Уил Търнър да управлява кораба.Всичко изглеждаше спокойно.Джак видя първото нещо, което развали настроението му още сутринта.Барбоса се задаваше бавно със своята маймунка на рамо.Двамата все още доста спореха и не можеха да се разберат.Джак знаеше обаче, че Барбоса е добър пират.
- Еее как е капитане? – запита Барбоса ехидно, а маймунката подскочи и влезе в трюма.
- Страхотно Барбоса…Добро утро, добър кораб, добър капитан. – Джак беше забелязал, че беше изгубил малко от остроумието си.Затова не остана да говори с Барбоса.Обърна се и отиде при Уил и Елизабет.
- Как си Джак? – Уил също изглеждаше загрижен.Джак мразеше такива физиономии, но се сдържа.
- Добре съм Уил…Ако обичаш би ли спрял да ми задаваш такива въпроси?
- Вижте! –почти извика Елизабет и посочи някъде в морето.Джак и Уил погледнаха към посоката.Там се очертаваше голям стар кораб…Изглеждаще пиратски..
- Сигурно са зле настроени…Пригответе се ако искат да ни вземат на абортаж – промърмори Джак и отиде да вземе бинокъла си, за да огледа по – добре приближаващия кораб.

Това е първата част
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rebeca
Mua-ha-ha-ha!
avatar

Female
Брой мнения : 60
Age : 26
Localisation : The middle of nowhere...елате на гости ^^
Registration date : 12.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 27, 2007 11:14 am

Ооо! Стархотно е! Very Happy Дай нататък, моля те!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bellsy
Sci-Fi Obsessed
avatar

Female
Брой мнения : 520
Age : 24
Localisation : Beyond reality...
Registration date : 15.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 27, 2007 2:19 pm

Много е интересно, а аз дори не съм гледала филма. Ще го гледам, стига да намеря време и да си изгледам другите филми... Кога ще пуснеш следващата част?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://prodigal-reality.blogspot.com/
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 27, 2007 3:24 pm

……

- Хайде момиче!По – бързо с чистенето! – „Летящият Холандец” летеше из вихър от водни капки.Момиче с черна коса и пиратски одежди чистеше затвора на кораба.Нейното име беше Мелиса.Тя беше около четиринадесет годишно момиче и честно казано не знаеше кои са родителите й.Казваха й, че е дъщеря на някакъв глупав пират, който се самоубил, но тя не мислеше, че това е вярно.Познаваше майка си, но на нея май й беше забранено да говори за съпруга си.Всъщност на всички на кораба май им беше забранено.Дейви Джоунс, капитанът, всяваше ужас във всеки, който му противоречеше, така че предпочитаха да не му се пречкат.Мел чистеше този затвор откакто се помнеше.Грозноватият пират я пазеше още от съвсем малко дете.Не го интересуваха нито нападенията нито съветите, а само това как да я дразни.Мел го мразеше.На палубата обявиха тревога.Тя реши, че е време да излезе горе, макар и после да я накажат за това.Имаше нужда да се отърве замалко от тази своя сянка.Държеше парцал и кофа мръсна вода.За миг измисли един добър план.Хвърли парцала в лицето на пирата и сложи кофата на главата му, след което избяга нагоре по стълбите.
Горе имаше много пирати сновящи напред назад.Никой не й обърна внимание.Щяха да взимат някакъв друг пиратски кораб на абордаж.Мел си мечтаеше и тя да участва някога в някое такова приключение.Сега май беше моментът.Никой не я пазеше.Тя имаше нож, който умело използваше.Взе една шапка от главата на един пират, за да се маскира горе – долу и тръгна напред.Корабът, който щяха да нападат й направи голямо впечатление.Беше голям и черен.Имаше прокъсани платна, но това само го правеше по – красив.На палубата му имаше трима – четирима човека.Мел видя името му за няколко минути.”Черната перла”…Кораб, който тя мечтаеше да има.Славеше се като най – бързият кораб в Карибските морета.Видя Дейви Джоунс да се смее пронизително някъде от левия борд.Уплаши се.Ами ако я видеше?Опита се да се скрие колкото може и загледа към палубата на съседния кораб.Видя човек…човек който явно беше виждала някога….Но кога?И кой беше той?
- М…Мелани? – дочу тя гласа му някак от далеч.Беше й познат.Много познат…
Някой закри очите й.Мел усети гадните пипала по лицето на Дейви Джоунс
- Значи така госпожичке? – каза той леко спокойно – Наказана си.Марш долу и да не съм те видял повече на палубата .Ще стоиш долу докато не ти кажа.
Някой друг я пое и след малко тя отново се озова долу до омразния й пазач.Той щеше да я измъчва…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 27, 2007 5:22 pm

Суперско е! Very Happy Very Happy Very Happy
Очакваме още... Smile

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
Rebeca
Mua-ha-ha-ha!
avatar

Female
Брой мнения : 60
Age : 26
Localisation : The middle of nowhere...елате на гости ^^
Registration date : 12.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 27, 2007 9:09 pm

Има ли още? Много е интересно! Исакаме още, искаме още, искаме още!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пет Апр 27, 2007 9:12 pm

§§§

„Черната перла” беше в опасност и Джак го знаеше.”Летящият холандец” вече беше готов да превземе кораба му.А пък нямаше достатъчно хора да защитят перлата на Карибските морета.Затова капитанът бързо се окопити и почти изкрещя на Уил, който седеше до него да отиде да поеме управлението на кораба.Мъжът се затича натам и пое решително руля.Беше разбрал плана на приятеля си и започна да прави сложни маневри.През това време Джак провери всички платна.”Черната перла” беше готова за потегляне.На никой не му се искаше да бяга, но нямаше друг начин.Корабът разви скорост и се отскубна от преследвачите.”Летящияг холандец” също беше добър и бърз пиратски кораб, но кой знае защо не изяви желание да подгони „Черната перла”.

Дейви Джоунс слизаше бавно по стълбите към килията на Мелани.Тя знаеше, че ще се случи нещо лошо.Капитанът изглеждаше много гневен.
- Ти…Ти не слушаш моите заповеди така ли?Ще бъдеш сурово наказана за това. – той повика с ръка гадният пират, който пазеше момичето и започна да му шепне тихо.Пиратът изглеждаше все по – щастлив и по – щастлив.Нещо обаче прекъсна капитана.Изплашени пирати горе крещяха нещо.По стълбите слезе млад изплашен юнга.
- Капитане.Нападат ни! – каза момчето задъхано
- Кой се осмелява да се изправи пред „Летящия холандец”! – капитанът се заизкачва нагоре напълно забравил за момичето и наказанието й.Пиратът обаче не беше забравил.Той отключи клетката и хвана Мел за косите.
- Ти идваш с мен – чу тя съскащия му глас.Пиратът я поведе нагоре към светлината.
Наистина нападаха кораба.Пиратите бързаха на всички страни.От ляво се виждаше голям и внушителен кораб.Нямаше никакво знаме на неговата мачта.От палубата му стреляха с пушките си и зареждаха оръжията си.Внезапно до пиратът с момичето в ръце скочи някакъв човек.Мел разбра, че корабът на който се намираше нямаше шансове освен може би ако избяга.На палубата на „Летящия холандец” дойдоха още хора.Някой удари пазача й и тя беше свободна…но не за дълго.Някой друг я хвана и закри очите й с някаква торба.После нещо я удари и тя изпадна в безсъзнание.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пон Сеп 10, 2007 1:06 pm

От дългото скучаене реших да ви спра безмислиците си и да ви покажа сагата "По стъпките на начинаещия", която се проявява в правене на опити за авчета..Е, някои си ги харесвам..

- това според статистиката е най-първия опит..

- а това е съответно сигнатурката, която върви с авчето

- това е моята най-често срещана(е вече не толкова) героиня

- и сигната..

- самотно кат мене

- и сигната..

- ей го един мой любимец

- сигната of course(май съм забравила как се пише на англ)

и айде стига са толкова засега

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
katri_mei
De Legende!
avatar

Female
Брой мнения : 4031
Age : 28
Localisation : Навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 07.04.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Сря Сеп 12, 2007 12:36 pm

Този с Арвен много яко е станал и сигна и ава. Всичките са яки иначе! Very Happy

_________________
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя,
тъмнината е там първа и я чака.

~*~*~
.:Светове:.
~*~*~
The kingdoms family
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Пон Фев 11, 2008 8:04 pm

Понеже вече почнах много да бъркам, а съм забелязала, че като пиша в форуми се справям по-добре, взех да си направя една историческа разработка отностно Муртаг...Трябва да съберя всичката тая информация, че стана едно мешало..Започвам от пет годишна възраст

Пристигане в Драконския замък и малката Арвен

"Пази сина ми"
Старецът помнеше тези думи и то много добре. Той беше леко прегърбен срещу вятъра, носеше качулка и яздеше прелестно животно с черен косъм. Името му беше Бром..Да, Бром беше този така странно изглеждащ от далече човек на коня. А щом беше Бром, то значи сега се намираше в Драконското царство.
Зимата вече беше минала. Миналата година беше последната. Сега престояха двадесет години лято. И нещо ново, което предстоеше да се докаже. Бром имаше предвид другата леко превита фигурка на едно кафяво пони. Детето, което можеше да е и момче и момиче, просто не си личеше, беше увито с дебел шал и имаше плетена шапка на главата си. Носеше ръкавици и едно прекалено голямо яке. Това беше неговия син, сина на Морзан. Морзан, Ездача, който не заслужаваше живота..Все пак вече го и нямаше..Но последиците от живота му се виждаха навсякъде. Детето обаче нямаше откъде да знае. Знаеше кой е баща му, но не и какво точно представлява този човек.
Драконовия замък скоро щеше да се покаже за пръв път пред очите на момченцето, което никога не беше идвало чак толкова насам. Да, беше живяло в близкото село, но не при семейството си. Неговото семейство беше разбито отдавна. А детето по поразителен за Бром начин беше успяло да съхрани своя непоколебим дух, и макар още малък, той знаеше..Знаеше прекалено много. Появата на величествената бяла сграда и голямата градина, появата на драконите-стражи и светещите ризници. Това всичко създаде реакция в малкото момче и то радостно се запъти надолу. Спряха го пред вратите и беше принудено да изчака придружителя си. Този човек се беше появил ненадейно и беше показал едно писмо на осиновителката му. Тя беше закрила уста с ръце и беше изгледала уплашено изкаляното и радостно дете на двора. "Ще го пазите ли?" беше казала тихо на Бром. "Ще го пазя"..И тя го беше пуснала, макар и с много болка в сърцето. Не беше нейн син..Все пак беше поела отговорност за него. Въпреки всичко, което знаеше за това. Черният кон спря пред вратите и Бром изгледа сурово детето. Беше решил да го възпита малко по-добре. Беше много ленив..Това много си личеше, но старецът знаеше, че при подходящи условия това дете може да е неотразимо..Може би щеше да успее.
- Бром..И детето, извикано от принцеса Арвен - каза простичко на стражите и те го пуснаха вътре. Детето повече не посмя да се отделя от непознатия си придружител. Не знаеше името му, не знаеше откъде идва, но му се доверяваше. Беше дошъл за него чак в Калем, отдалечено селище..Поне според представите на малчугана. Спряха ги и Бром го подкани да слезе от понито, после го поведе към стълбите и огромната врата. Всичко беше пригодено за драконите тук. Детето трябваше да свикне с тези огромни размери. Вътре гъмжеше от хора, стражи, дори няколко дракона, които накараха детето да настръхне. Дали щеше да живее вече тук..Дали щеше да има възможност да ги вижда повече. Тези същества го привличаха. Силно.
Спряха пред масивна врата и Бром въздъхна, после погледна незабелязано детето. То се оглеждаше на всички страни и изглеждаше все едно го изпращат на смъртно наказание. Бром се почувства виновно, изглежда беше прекалено суров.
- Успокой се..Всичко е наред - каза по-мило, а детето кимна, пое си въздух и смело застана пред вратата. Тя се отвори всякаш с магия. Това не направи впечатление, защото от малък, той беше живял с магията в себе си. Зад вратите се криеше огромна красива зала, а в дъното се криеше блестящ трон. Но никой не седеше на този трон. И всякаш нямаше никого там. Но детето грешеше. Пристъпи напред след Бром и веднага като по команда през прозореца влетя съвсем малко драконче, което дори не можеше да лети. Но как беше влетяло?Не, не беше, държеше го малко момиченце. Такова момиченце, момчето никога не беше виждал. Тя беше най-малко на 4 имаше снежно бяла рокличка, черна дълга коса, на която момчето завидя, заради собствената си прическа и големи зелени очи. Но имаше и нещо тъжно в нея. Тя обаче не го показваше, така май беше най-добре. Тя се усмихна и се поклони учтиво на Бром, после изчаквателно погледна момчето до своя учител. Бром го срита леко и детето се сепна, коленичи и момичето се усмихна
- Значи успя, Бром еблитил?Колко съм радостна! - прокънтя момичешкото гласче на принцесата
- Винаги се старая да изпълнявам обещанията си, Арвен. - Бром й се усмихна и отстъпи. Той беше бащата на принцесата, тя си нямаше. Затова възприемаше него като такъв. Момичето пристъпи напред и огледа момчето с интерес.
- Ти си този, който повиках. Но защо не си свалиш шапката?Не е учтиво - каза след миг, но веднага забеляза розовината, разтилваща се по лицето на новодошлия.
- Знам - за пръв път проговори момчето с дръзкия си и любопитен глас, така стряскащ околните понякога - Извинете ме, принцесо..Не искам да се излагам така. Осиновителката ми има странен вкус отностно прическите на децата.
Момичето се усмихна и дръпна изненадващо шапката от главата му. Но наистина, той..Ами прическата беше меко казано под всякаква критика. На места остриган доста късо, на други имаше перчеми лилава коса. Детето порозовя още повече.
- Е, няколко отвари и всичко ще е наред - усмихна се Арвен, която често прибягваше до това.
- Наистина ли? - момчето надигна глава и два чифта очи - лилави и зелени - се срещнаха за пръв път в живота
- Вярвай ми. Как се казваш?
- Муртаг..Името ми е Муртаг, син на Морзан. Дойдох по ваша заповед, принцесо.
- Арвен..Аз съм Арвен..Стани..Оу, това е Бриам, моят дракон - дракончето се беше приближило, докато Муртаг се изправяше и махаше шала от врата си. Изглеждаше доста слаб, да, наистина много обичаха да го тъпчат, но гените си бяха гени. Не приличаше на нито едно от децата на осиновителката си, беше лилавокос на всичкото отгоре. И беше син на Морзан Клетвопрестъпника. Знаеше го, но щеше да защитава семейството си с цената на собствения си живот.
- А..На колко си години? - притеснено попита момиченцето малко по-късно, когато край тях вече подготвяха масата за обяд, а тя усърдно разклащаше нещо в шише.
- На пет
- Ух..Добре - отдъхна си принцесата и размаха шишенцето пред очите на Муртаг - Опитай.
Момчето предприе операцията с леко недоверие. Вече две години се помнеше все с такъв вид прическа. Течността беше ужасна и беше готов да я изповръща. Когато около него захвърчаха искри и след миг пред Арвен стоеше лилавооко момче с дълги лилави коси, според модата в двореца. Момичето се зае да го върже на конска опашка
- Сега си Муртаг, член на Драконовия замък. Ще бъдеш ли мой приятел в игрите?
- Принцесо. Аз затова съм тук. Ще ви служа..Ще ви защитавам, ако успея, разбира се..И ще ви помагам.
[i]

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Вто Фев 12, 2008 7:28 pm

- От години, от както се помня живея при осиновителката ми. Тя често ми разказваше истории за миналото ми, за баща ми. Знам кой е той и честно казано малко ме е срам от него, но аз все пак съм негов син. Винаги съм бил различен..И разбрах защо едва преди две години, когато тя ми разкри всичко необходимо. Не я разбирах, и сега не мога да разбера повечето неща, но мисля, защото още съм много малък
Муртаг вдигна глава и се усмихна. После се пресегна и изпи до дъно чашата чай с мед. Двамата с принцесата бяха решили да си направят следобедна почивка и това представляваше тя.
- Знаеш ли, мисля, че си подходящ - замислено каза момичето с малко спънки
- За какво?
- Как за какво?За мой приятел. Виж каква е работата, търсех си някой, с когото да си играя, а тук всички са толкова важни. И няма нито едно дете. Затова казах на Бром да те доведе. Той ми беше разказвал за теб.
- Наистина ли? - момчето отново порозовя и отново задърпа лилавата си коса с която не можеше да свикне. Радваше се, че вече я има.
- Да..И мисля, че ще ти намерим нещо подходящо..Ела!
Малко по-късно вече стоеше насред голяма стая, уютна и приятна. Досега беше спал на пода, върху сламена рогозка, нямаше място в онази малка къща. Тук имаше едно легло, на което можеха да се поберат трима големи хора.
- Красиво е..
- Харесва ли ти?Мисля тук да те настаня..
- Но принцесо..Аз тук ли ще живея?
- Искаш всеки ден да идваш и да си отиваш..Но Муртаг, това много ще те измори и скоро ще ти омръзне. По-добре е да живееш тук.
- Благодаря ви принцесо
- Не, не, не. Аз съм Арвен..Дори можеш да ме наричаш Ав..Само не и "принцесо"!

Една година не стигаше за да опознаеш момче с толкова различни интереси каквото беше Муртаг. Но Бром много се тревожеше за него. От деня, в който Муртаг блеше дошъл при принцесата не беше показал нищо. Вече шест годишния Муртаг очевидно беше изложен на риска да бъде един обикновен човек. Как беше възможно синът на великия клетвопрестъпник да се окаже немощно и нормално дете..Без магия..Пък и на всичкото отгоре майка му..Майката на Муртаг не беше ли оставила някакво наследство в своя син..Може би не.
Но опасенията на Бром, че е довел при принцесата момченце, което само щеше да се разочарова от всичката магия, която всички имаха, а той нямаше, не се подтвърдиха. Когато дойде време, синът на Морзан и Вариаки, която никога не биваше да се споменава пред малкото лилавокосче, доказа, че е син на Ездач и черна вещица. Макар и по детски начин, той все пак заслужи наградата си.
Всичко се случи една нощ, когато двамата с принцесата си играеха на стълбите на Северната кула. За една година те бяха станали много близки противно на очакванията на някои песимистично мислещи Ездачи. Муртаг се беше оказал приятно хлапе с приключенски дух..Дух на истински Ездач, какъвто детето все още не беше. Двамата стояха на стълбите и играеха на някаква игра, когато прозвучаха тръбите. За Муртаг това беше нещо съвсем ново, защото по време на едногодишния му престой никога не бяха свирели тревога. Но Арвен пребледня и се изправи, като му каза с знаци да стори същото и той
- Какво има, Ав? - попита тихо момчето като усети треперенето на ръката й. После тя изпищя и показа с треперещ пръст, че някой идваше. Но този някой, поне сянката му изглеждаше ужасяващо за децата. Те се прегърнаха и зачакаха нещото да се появи
- Я какви са сладки миличките - беше нещо подобно на човек, но не беше човек, имаше и пипала и...Те никога повече нямаше да си го спомнят добре, но помнеха вонята и пипалата. А то все едно нямаше лице..Едни очи, зловещи и кръвясали...Арвен затвори очи и се извърна
- Да видим..Малката принцеса Арвен Гондорска и..Хм, теб не те познавам..Но чакай малко... - то се сепна, когато се взря в лилавите очи. Муртаг не можеше да си обясни това, но..Беше по-добре да се уплаши от него, вместо да го нападне. Той не смееше да се изправи срещу това. Искаше му се да вика.
- Шестгодишен..Лилавокос..Лилавоок.. - шептеше съществото, после явно се отказа. А може би предаваше информация на някого?Нямаше значение, едно пипало се стрелна към чернокосото момиченце, но беше отбито с ръка от момчето, почувствало за миг смелостта си
- О, колко си невъзпитан, младежо. Трябва да се поклоня на принцесата.
- Няма да докоснеш Арвен!
- Ти ли ще ме спреш? - пипалата се насочиха към него, момичето в ръцете му изпищя отново..Това май беше чуто, защото долу по стълбите някой идваше. Но Муртаг нямаше време. Пусна Арвен и я бутна настрани. Почувствал беше нещо ново. Досега не беше се ядосвал така. В следващия момент пипалата се разтърсиха от ужасен гърч, а съществото запищя.
- Пусни ме, пусни ме, хлапе! - бяха последните думи, преди завинаги да замълчи. Муртаг го пусна и падна назад, гледайки ръцете си. Беше уверен в това, което виждаше..Те горяха.
Бром се изкачи задъхано по стъпалата и огледа ситуацията. Момичето се стрелна към него
- Бром казах ти, нали ти казах...Казах ти..
- Да..Беше права.. - Бром се замисли. Момичето беше настоявало, че Муртаг не е съвсем беззащитен. Беше се оказала права, беше видяла нещо, което Бром пропускаше. Но какво? - Муртаг?
Момчето се сепна и погледна виновно учителя. Огъня по ръцете му изгасна.
- Не исках да причинявам зло.. - започна да се оправдава
- Ела с мен.
Пещерата на яйцата беше нещо така важно. Там всеки можеше да влезе с чест, защото беше избран да опита. Само малцина успяваха да опитат късмета си, макар че всеки имаше това право. Но..Само който беше проявил таланта си за истински Ездач. Малкото лилавокосо момче беше пуснато вътре със страх. Синът на Морзан?Не обричаха ли така собствения си свят на гибел?То вървеше из редиците разноцветни яйца и ги гледаше с почуда. Все още не съзнаваше много неща. После нещо го заслепи и той тръгна към тази посока. Нещо започна да свети по ярко..Заслепи го..
Не помнеше колко беше викал, крещял дори. Помнеше ужаса, през който беше минал. Понякога чуваше отделни фрази като "Не бива!" и "Той ще умре за бога!" "Нека!".."Има право на живот!"..
Събуди се в своята стая и уплашено се огледа, после веднага усети същата тази болка, но притъпена
- При някои става по-болезнено и е равнозначно на смърт..Но ти издържа теста - беше Бром, а в ръце държеше нещо странно, което остави на леглото до детето. Червеното нещо веднага се размърда и ококори две очи.
- Ти успя, Муртаг. Борехме се за живота ти седмица..Все пак успяхме. Дракона ти също е в добро състояние. Име, Муртаг, дай му име..
- Моят..дракон!? - наблегна на първата дума невярващо, като погледна съвсем слабото червено тяло на дракончето
- Твоят - наблегна Бром и после кимна в знак на очакване. Име?Но това беше трудно. Муртаг постави лявата си ръка, която все още го болеше върху главата на съществото. Гедвей Игнасия светеше ярко. И усещаше нещо ново да расте в себе си
- Може ли да се казва Торн?
- Той е твоят дракон..Името е твое желание. Ще станеш на седем един ден. И аз ще се погрижа за теб

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Сря Фев 13, 2008 7:50 pm

Дрейгън Дроу

Муртаг се беше променил за една година и сега беше истински ездач със син пламък в тялото си и приключенски дух. Една вечер Бром вече беше готов и седемгодишния Муртаг замина за Дрейгън Дроу.Това беше лагер за който повечето момчета мечтаеха, но после забравяха за мечтите си. Но за Муртаг това беше ново влечение и го накара да отиде там. Така той постъпи в спретнатия лагер, яхнал малко конче, което след всичко щеше да се казва Торнак. Малкото драконче, което за една година не беше се променило стана обект на присмех, но Торн беше разумно същество и пренебрегваше всичко. Не искаше ездача му да се притеснява за това.
Нямаше за какво да се притесняват. Всъщност Муртаг имаше вече много повече притеснения, свързани с новия му приятел. Малкото момченце се водеше по списъци на три години и все пак все едно не беше на толкова. Никой нямаше да разреши мистерията на Кевин Ру Уърт, той беше там по това време, макар и да нямаше дракон. Муртаг се беше погрижил за това един ден, вкарвайки приятеля си незаконно в Пещерата на яйцата. И щат не щат, ездачите бяха приели да обучават и Кевин. Малката Адурна скоро порасна и започна да защитава Торн, който все повече заякваше и порастваше благодарение на грижите на тамощните учители. Но дълго не посмя да качи ездача на гърба си, защото се страхуваше от това да не би Муртаг да не успее да се справи. Успя да преодолее страха си, когато Муртаг беше вече на 11, вече беше минал четири години от обучението си и му предстоеше лека битка с едно твърдоглаво момче на петнайсет, което вече завършваше. Лилавокосия се беше оказал перфектен ездач, макар и досега учил това само на теория. По-късно Муртаг често повтаряше, че всъщност се е обучавал заедно с Кевин и Адурна. А тя беше загинала две години по късно и младият Кевин беше съкрушен. Така след една важна битка, която по-късно ще опишем той се оттегли в пустощта. Муртаг и Торн растяха в постоянни бели и бягства, но това не можеше да се спре. Учителите не можеха да обуздаят този нрав и често оставяха Муртаг да се губи с часове в гората. Какво правеше там на никого не е извество, но беше факт, че не само той липсваше тогава. Сянката на злото винаги беше подминавала Дрейгън Дроу заради гората и децата не знаеха нищо, което беше добре дошло за всички. Често Муртаг напускаше Дрейгън Дроу и се явяваше пред Арвен. За нея това бяха срещи на удвление. От година на година Муртаг все повече и повече се променяше. Същото важеше и за нея. От слабото момиченце, което Муртаг беше защитил в пристъп на храброст вече нямаше нищо. Тя беше сега момиче, което предпочиташе вайнишка униформа и много обичаше оръжията. Муртаг също си падаше по тях. Учителят му по стрелба често беше изказвал мнението си, че трябва Муртаг да стане учител по стрелба, но ездача нямаше такива намерения, защото се увличаше не по стрелба, не по хвърляне на копие, а по мечовете. Те бяха неговата страст и един човек беше сигурен в това. Бром беше сигурен, че щеше да бъде така.
Седем години Муртаг прекара в Дрейгън Дроу. Седем много щастливи за него години, макар и отначало да ги беше прекарвал с болка. Но когато Торн се разви нормално всичко беше тръгнало по вода. Дойде обаче един ден, решаващ ден.
- Утре - казваше учителят, докато момчетата се събираха около него - Утре е изпитът ви, момчета. Ще се проведе в Елфическото царство. После ще се върнете тук. Някои вече са на 14 - погледна към Муртаг и още някои многозначително - За вас този изпит е решаващ в кариерата ви. Постарайте се да се докажете. Останалите все още са на 13 и когато навършат 14 мога да им кажа същото.
Тази нощ тези няколко момчета ги присвиваше корема и не можеха да заспят. Те всички бяха учили заедно и спяха в третата къща. Муртаг се беше присъединил към шептящия разговор на шестима разтревожени малчугани
- Но ако вземат да сложат непознати учители? - изнервено питаше едно очилато момче, леко дебело и винаги малко назад с материала
- О, глупости, Кейстръл... - скастри го друго дете, чийто оранжево-червени коси винаги правеха впечатление. Името му беше Лебърард
- Помислете си, ами ако трябва да отговаряме на въпроси? - беше от детето, което се затрудняваше именно с това. Казваха му Оври..Но името му съвсем не звучеше така, а се наричаше Лий Маркрис
- Аз ще ти подскажа! - включи се веднага друго русоляво дете, чието име беше Тайсън Кай
Муртаг ги слушаше и се стараеше да поддържа разговора. Малко по-късно започнаха бой с възглавници, което стана причината да събудят цялата трета къща и да излязат боси навън, да нахълтат в момичешката част, да накарат момичетата да се разпищят и да ги подгонят..Е, в крайна сметка да бъдат наказани и върнати по леглата.
Ако Муртаг знаеше, може би нямаше да си говори така спокойно с тях. Само ако знаеше..Лебърард и Тайсън Кай, другите две четиринадесет годишни момчета - Оки Рос и Рики Мейбърн..Само ако знаеше. Малко след боя с възглавници, Муртаг сам беше посякъл Оки Рос и Тайсън Кай в битката в Минорската долина. Тя застрашително наближаваше вече. Лебърард и Рики Мейбърн бяха загинали в опит да помогнат на войниците по границите, а драконите им бяха измъчвани ужасяващо, че чак бяха останали в страшните спомени на хората години наред. А семействата на загиналите никога не успяха да преодолеят шока. Кейстръл все пак оцеля и стана доста вещ с магиите - нещо, което му се отдаваше изключително добре. Заработи в двореца като помощник на царица Арвен. Лий Маркрис стана войник в двореца и години след всичко това, през един зимен ден рапортува пред някогашния си колега. Муртаг беше неговия командир след толкова години, когато Арвен я нямаше и властваше Скай. Но всичко това беше прекалено далече все още. Сега те бяха седем момчета, изправени пред предизвикателството на изпита.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Чет Фев 14, 2008 2:44 pm

Изпитът

Сутринта преди решителния за 14 годишните момчета изпит беше много студена. Третата къща тънеше в покой. Те най-после бяха заспали след мъчителната нощ. Предстоеше им изпит..После още година и можеха да поемат накъдето можеха...Те имаха сили, вярваха в себе си. Драконите също спяха. Седемте четиринадесетгодишни момчета се въртяха постоянно, а двама-трима дори бяха излезли и заспали при драконите си. Така се чувстваха по-спокойни.
Тази нощ го болеше повече отколкото преди. Може би защото беше чул нерадостните вести, че се водеше ужасна битка и нещо зловещо витаеше там. Нещо, което запълваше само легендите..Някои го описваха като млад мъж, други като нещо съвсем несъществуващо. Но беше факт, че един от войните на Сянката все пак съществуваше и сега недалеч от тук убиваше ездачи..Муртаг преглътна притеснено и се хвана за един от шиповете на Торн. Той беше далеч от външния свят, близо до дракона си и спеше покрай него когато имаше възможност. Чувстваше го близък..Не искаше да му се случи нещо като на Кевин..Не скаше да загуби Торн..Никога не можеше да си го представи..Постепенно се унесе, пренебрегвайки болката в лявата си ръка. Гедвей Игнасия свтеше ярко.
Малко момче се разхождаше из мрачен коридор и крещеше. После малката стая, счупеното креватче..Смехът..Болката..Ездачът и чернотата..Синият огън..Приближаваше се, идваше бързо..Съвсем бързо..Настигаше го и го опожаряваше..Нямаше и помен от него..Нямаше го..Нямаше го..
- Муртаг! - това го стресна, обикновено не можеше да спи..Просто не беше по силите му и се чудеше как другите успяват. Той..Не можеше..Бром беше казвал, че просто такава е природата му и някога отговорите ще излязат наяве. А дотогава Муртаг щеше да се приема какъвто си беше. Гласът идваше от горе. Ярката слънчева светлина го заслепи, беше свикнал с приглушената червена светлина, която се появяваше, когато крилото на Торн се спуснеше над него. Там горе се появи и едно нетърпеливо лице.
- Кевин?
- Много е важно..За Алзиеа..
Никой не знаеше за това. Двамата с Кевин бяха я намерили съвсем случайно. Това същество никога не беше се появявало пред хора, но този път не можеше..Щеше да умре, ако не беше се появила. Те я бяха отгледали. Всъщност стараеха се да бъде така. За целта Муртаг тайно беше влизал вечер в библиотеката на лагера и търсел информация. Вълконещото все пак беше заякнало и напълно в добро състояние. Бяха я кръстили Алзиеа пак поради същата информация, а и от тази, която тя им даде..Тя наистина имаше много интересни мисли.
Муртаг скочи и излезе от прикритието на крилото. Все още младото вълконещо го гледаше съсредоточено.
"Муртаг..Искам да ти кажа, че..Искам да внимаваш, чу ли?" беше притеснена, много притеснена..Муртаг не беше виждал някой друг да бъде притеснен чак толкова.
"Алзиеа..Аз винаги съм внимателен..Имаш ли да казваш нещо, което трябва да знам?"
"Усещам го, той идва..Пази се..Трябва да се пазиш, защото..."
Не довърши изведнъж лагерът се раздвижи и Алзиеа и Кевин просто се изпариха от поглед. Скоро след това и Муртаг беше повикан да се яви пред учителите. Те бяха там, останалите шестима и чакаха с присвити сърца всичко това.
- Ето те и теб, Муртаг...Можем да тръгваме...

Не знаеше как беше минало всичко това. За него този тест просто нямаше значение. Знаеше, че с меча се е справил добре, похвалиха го за лъка..Съучениците му разбира се, изпитващите винаги бяха безмълвни, ако не се брои смелият опит на Кейстръл да се прояви с копието. За беда обаче залитна и можеше сериозно да се нарани. Отстраниха го от този тест и се яви чак към края, когато предстояха магиите. Магиите вече не бяха като едно време. За първи път те, момчетата, злите момчета, които им пречеха се срещаха с едни момичета от собствения им лагер. Никога преди не бяха си говорели..Те не се познаваха..Освен единици. Бяха един срещу друг..Беше опасно..Но нямаше значение..
За Муртаг това нямаше значение, той беше просто един участник. Късно вечерта всичко свърши и трябваше да се върнат в своя Дрейгън Дроу..Най-сетне. Тръгна към портала, но някой го дръпна настрани. Беше човек, Муртаг го беше видял да гледа отстрани и да се стряска, когато стрелата на лилавокосия беше преминала на сантриметри от главата му..Когато Муртаг се упражняваше..Не искаше да уцели човека, но му се беше сторило забавно.
- Значи си ти? - запита с необикновена сила в гласа, която се стори позната на момчето
- Зависи кой ме търси..
- Ти си Муртаг, синът на Морзан..Нали?
- Аз съм, сър..Някакъв проблем ли имате?Ако..Ако искате да ви се извиня ще го сторя..
А онзи го пусна без повече въпроси. В ръката на детето остана само нещо, което той носеше винаги със себе си от онзи ден насетне. Представляваше колие..Никога не беше виждал подобно, но му харесваше най-много заради това, че беше сребърно и много леко..Понякога забравяше, че го носи, а после с ужас започваше да проверява и то винаги си беше там. Съвсем финно изплетена сребърна верижка, която му беше дал този непознат. Всъщност след години щеше да разбере, че той не е бил непознат. Че с право е чувал гласа му и другаде. Че се беше срещнал със самия Морзан.
Върнаха се в лагера. Днес беше ден, в който им позволяваха да направят всичко. Но беше помрачен от пратеника на царица Арвен..Макар и на 13, тя вече беше поела управлението и се справяше особено добре, макар и с малко помощ. Щеше отново да има битка и тя викаше на помощ Дрейгън Дроу. Муртаг и съкурсниците му щяха да се отзоват, макар и да знаеха, че нямат шанс..Това помрачи веселбата им, но не знаеха, че и нещо друго ще се случи. Нещо, което щеше да бележи един живот завинаги и да го промени по искане на самия живот. Малко по-късно се разбра, че злото е загубило първата битка наблизо. Самият първи подчинен беше изчезнал. Значи все пак това мистериозно създание със синия меч в ръка нямаше да ръководи утрешната битка..Това ги обнадежди. Малко по-късно същия ден, Муртаг и негова приятелка, заедно с още двама решиха да пообиколят гората. Двамата се отказаха още в началото, а момичето се изгуби нанякъде. Муртаг остана сам..Или не съвсем..Някой приближаваше
[b]

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелиса Сойер
~Free_Spirit~
~Free_Spirit~
avatar

Female
Брой мнения : 3863
Age : 25
Localisation : In the ShadowS
Registration date : 16.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   Чет Фев 14, 2008 7:04 pm

Ним и мечът

Гората беше притихнала в очакване, но нямаше никой. И все пак Муртаг го чувстваше като нещо отдавна изгубено, все едно се беше срещал с тишината на мрака преди. Не, не беше мрачно и въпреки това пред очите му легна сянка. Там някъде се водеше битка на живот и смърт и скоро и той щеше да се присъедини към нея. Внезапно осъзна, нещо му внуши, че трябва да остане тук. Листата шумоляха приятно и всичко беше тъй спокойно..Тихо и приятно. Никога не беше имало война..Никога не беше имало болка..Те бяха изчезнали. После като че ли от далечината дочу стъпки. Леки и безшумни, но все пак ги дочу..Те разбулиха мрака и вцепенението му, за да се озове отново в гората и да потръпне. Прекалено много се беше забавил и някак това го тревожеше. После се обърна назад..Но наистина стъпките не бяха плод на въображението му..Имаше ги, чувстваше ги, приближаваха се. Ако имаше с какво да се защити би го извадил веднага. Но беше само един ученик, кйто нямаше право да държи меч..Наистина го желаеше много..много..Но не можеше. После постепенно предпазливостта се усили и когато най-сетне видя фигурата, която се приближаваше от светлината някак не я възприе като реална. И все пак съществото, което дойде по пътя, който Муртаг беше използвал беше истинско. Застана там и явно се стресна. Беше млад..Макар че Муртаг не можеше да е напълно сигурен. Всяваше в момчето нещо странно, същевременно страх, омраза, доверие, симпатия..И странното чувство, че вече се бяха срещали. Съществото беше елф. Муртаг често беше виждал елфи, някои от тях го гледаха днес от далече. А този не приличаше на тях. Имаше нещо различно в него. Муртаг го забеляза по израза на очите му. Той не беше нормален горски елф..Златните очи привлякоха вниманието му. Беше го сънувал, наистина ли?Нещото, което винаги беше обърнато към него..Но..Не можеше да е истина. Косите на елфа бяха руси, беше облечен в черна, сега посивяла с времето униформа, която изобщо не си личеше. Приличаше на доброволец от армията. Но от коя армия?Беше в ужасно състояние. Целият кървеше..Как се беше добрал до тук само боговете знаеха и все пак беше тук, дори се усмихваше. Най-интересното беше нещото в ръцете му, на което се беше опрял, за да не падне. Беше меч..Изящно изкован според представите на момчето, този меч беше тъй обикновен..Такъв, какъвто беше и този на учителят му, на Бром и на Арвен..Но същевременно някак по-странен..По-дълъг, по-тънък...Изкован с някаква прецизност, създателят му всякаш беше вложил несравнима любов в него. Любов ли?Може би не..Но той беше елф..
Времето, през което Муртаг го разглеждаше така усърдно беше доста кратко. Елфът мълчеше. После се усмихна още повече и се засмя. Прозвуча адски зловещо в тишината..Но пък Муртаг го чу по различен начин..Звучеше му като болезнен смях..Болеше го разбира се. Съществото се свлече и остана в седнало положение, облегнато на близкото дърво, като стискаше замислено меча си. Повече не погледна Муртаг. По пътя личаха следите от кръвта, която се стичаше всякаш на потоци.
- Го..Господине? - осмели се да го заговори Муртаг, когато елфът повече не заговори. Златокосият веднага вдигна очи, всякаш забравил, че не е сам. Погледът на златните очи беше въпросителен и Муртаг си взе въздух - Трябва ви помощ..
Няколко минути елфа го гледаше с недоверие. Опитваше се да разбере дали това е човекът..Онзи човек. Леко се размърда и отново се усмихна.
- Много си загрижен, хлапе - прозвуча тихия му глас, което се просмука в момчето до дъното на костите му. Не можеше да греши..Не можеше..Този елф го беше срещал.
- Но сър, наистина..Трябва ви помощ..
- Никой не може да ми помогне..Никой не би се погрижил за мен
- Аз ще се погрижа за вас.. - пристъпи няколко крачки напред, но златните очи го спряха. Този елф не искаше помощ от ездачи?Това означаваше ли, че..че всъщност беше враг?На елфът му стана някак неудобно и се намръщи леко. Все по обилно кървеше.
- Хей, хлапе...Вижда ми се, че няма да преживея този ден - каза след миг, отново спря опита на Муртаг да му помогне като го стрелна с златния си поглед - Изслушай ме и ми отговори, моля те. Как ти е името?
- Казвам се Муртаг, сър
Това явно убеди съществото в нещо и той затвори очи, предавайки се на нещо.
- Е, Муртаг..Виждаш ли, аз съм малко изстрадала личност..Това е война, хлапе..Това означава битки и болка, загуби..Не ще ти разказвам за мен..Няма да губя времето си. Муртаг...Муртаг.. - гласът му премина в шепот и той леко се закашля, после се успокои отново с известни усилия - Обичаш ли боя, хлапе? - попита след миг
- Сър, наистина се нуждаете от помощ!
- Отговори ми!Не ми губи времето, хлапе..И без това е малко..
- Да, сър..Мечът ви ми харесва..
- Да..За него говорех..Виждаш ли..Далеч съм от дома..А и няма какво да направя. Ти си способен младеж..Добре си развит..Харесваш ми..Ще приемеш ли моето наследство, Муртаг..Ще го приемеш ли?
- Наследство ли сър?
- Приближи се... - Муртаг го направи с известен страх. Това същество излъчваше нещо странно. Ако само знаеше, че всъщност разговаря с легендарния помощник на Сянката. Приближи го и приклекна до него. От близо изглеждаше още по-зле. Елфът се поколеба за миг, после пак погледна младежа, в следващия миг му посочи меча.
- Този меч се предаваше дълго от ръка на ръка..Така говорят за него. Но, хлапе, това не е вярно..Искам да знаеш, че никъде другане не ще намериш такъв меч като този. Него искам да ти оставя в наследство. Приемаш ли?
- Винаги съм мечтал за това, сър...
- Тогава го задръж..
Бързаше..Много..Искаше този миг да свърши завинаги..Искаше да изчезне завинаги. Синият огън се активира без Муртаг да го беше искал, щом мечът се доближи до ръцете му.
"Сред тъмнината има самота, а сред самотата светлина. Сред светлината има песен, а сред песента живот..Пази се..Ще те наблюдавам, хлапе..Ще те наблюдавам."
Светлината притихна и изчезна. Елфът беше мъртъв..Нямаше го вече..Муртаг дори не го познаваше..А този елф му беше предал нещо в наследство. Наистина ли не го познаваше?Беше ли го виждал и преди..Не можеше да си обясни..Тялото му изчезна, останаха само обилните потоци кръв, които скоро земята попи старателно. Мечът остана..Спомен, че той беше бил тук и Муртаг беше говорил с него..Не беше сън..Усети го, когато мечът попадна в ръката му. Силата, която не беше усещал преди. Животът, който не беше негов. Имаше някаква мистерия тук..Имаше нещо в този меч..Дали трябваше да го предаде на учителят си?Не, това беше наследството му..Беше неговият меч..Неговият..Нямаше откъде да знае, че държи Синият пламък на тъмнината, както ядливо го наричаше Бром..Че държеше в ръцете си Гламдринг и беше обречен на няколко много много трудни години.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мелани Сойер измислици   

Върнете се в началото Go down
 
Мелани Сойер измислици
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Царствата :: Други :: Творчески отдел-
Идете на: